Маскелин отвори една махагонова кутийка, пълна със сребърни карфици, всяка с кристална глава в различен цвят. Разрови ги предпазливо, избра една и я вдигна. Миниатюрната кристална сфера излъчваше бледа синкава светлина. Той се заслуша за миг в бръмченето ѝ и потръпна.
Достойна разплата.
Доктор Шау все още бе в детската. Беше превързал бедрото си с бинт и тъкмо си вдигаше бричовете. Погледна неспокойно влезлия Маскелин и каза:
— Момчето е със силен дух. Май трябваше повече да внимавам.
— Да, трябваше — потвърди Маскелин.
Докторът преглътна мъчително и облиза устни.
— Давайте му по една супена лъжица от лекарството в продължение на седем дни. Това ще му помогне.
Маскелин извади карфицата и му я поднесе с лек поклон.
— Възнаграждението ви, докторе.
— Не е необходимо да ми плащате.
— Но аз настоявам — отвърна Маскелин. — Знаете ли какво е това?
— Не съм кой знае какъв колекционер, мистър Маскелин.
— Това е алхимична карфица. Искате ли да видите как действа?
Докторът очевидно се колебаеше.
Маскелин приближи карфицата до прободеното бедро. Острието ѝ започна тихо да жужи. Кристалната глава промени цвета си от син през червен в златист и накрая засия в бяло.
— Унмерите са ги използвали, за да стерилизират раните — обясни той.
Докторът се намръщи, втренчи поглед в раната, после докосна превръзката.
— Това е… невероятно. Болката изчезна.
— А сега гледайте. — Маскелин забоде карфицата в крака на доктора.
Доктор Шау подскочи и понечи да протестира, но после спря.
— Нищо не усещам.
— Защото нервите са мъртви — каза Маскелин.
— Какво искате да кажете?
— Не усещате ли, че кракът ви е изтръпнал и това се разпространява нагоре?
Докторът внезапно пребледня. Стисна главичката на карфицата и се опита да я измъкне, но тя не поддаваше. В очите му се четеше отчаяние.
— Какво ще ми направи?
Маскелин се усмихна.
— Тези карфици са предвестници на ичусайска магия. Те променят едно вещество в друго. Саламурата променя плътта в шагренова кожа. Алхимическата карфица е много по-сложна. Тя променя минералите в кръвта ви.
— Какво? — Докторът се вкопчи с нокти в карфицата и я задърпа с всички сили, но тя не помръдваше. Той извика тихо.
— Какво вещество? Какво ще стане с мен?
— Докторе, виждали ли сте морска звезда?
Очите на доктор Шау засияха с безумен блясък.
— Когато някой откъсне неин крайник — продължи Маскелин, — тя просто си отглежда нов. Но интересното е, че от откъснатия крайник израства нова морска звезда. И сега въпросът: дали тези две морски звезди са различни организми, или едно и също същество?
— Какво?
— Унмерите смятат, че човечеството е един организъм — обясняваше Маскелин. — Че всеки мъж или жена е част от едно и също създание. И когато се размножаваме, ние създаваме нови части от това същество, като клони на дървета. Така сексът е асексуален — нищо повече от метод, чрез който цялата… човешка общност продължава да расте. Разбирате ли?
— Помогнете ми — рече докторът. — Моля ви.
— Ако вярвате в това — има дни, в които лично аз го вярвам — Маскелин поклати глава, — тогава да ударите дете е равносилно на това да ударите баща му и майка му, както и всички останали живи същества. Това е нападение над цялото човечество.
Докторът го гледаше със смесица от ужас и объркване.
— Нападение?
— Вие ударихте сина ми.
— Но не исках да му причиня нищо лошо.
Маскелин повдигна рамене.
— Причинихте му.
Докторът сведе глава. Очевидно се опитваше да схване накъде води всичко това.
— Но сега вие наранявате мен — рече той. — Не е ли същото?
— Вероятно сте прав — призна Маскелин. — Ала вече е твърде късно. — Той помисли за миг. — Може би ако намерим начин да оправдаем смъртта ви, ще докажем, че човечеството не се състои от един, а от два организма. По този начин аз ще бъда част от единия, а вие — от другия. — Той кимна. — Да, така става. Вие умирате, а аз запазвам моралното си превъзходство.