Администратор Грек се обърна ухилен към нея.
— Божествено, нали?
— Кораб като този говори предостатъчно за човека, който го притежава — отвърна Браяна.
— Така е, така е — потвърди с щастлива усмивка Грек. — Великолепен е.
— Отчайващо тъп.
Отговорът ѝ се изгуби във всеобщата глъчка. Грек кимна трескаво.
Драконоловецът на императора акостира до хаурстафската фрегата. Браяна можеше да различи самаролите — телохранителите на император Хю вече се бяха подредили на предната палуба и сребристите им вълчи шлемове се хилеха зловещо като племенни тотеми. Тромбони и китови рогове се присъединиха към тромпетите и фанфарите. Тълпата ръкопляскаше, свиркаше и махаше. Прозвуча сигнална тръба и барабаните подхванаха нов, по-бавен ритъм, докато цялата какофония постепенно доближаваше своята кулминация.
И тогава оръдията на кораба откриха огън.
Браяна едва не тупна на земята, завладяна от паника, преди да осъзнае, че тълпата ликува още по-възторжено.
Докато сърцето ѝ успокояваше неистовия си бяг, тя осъзна, че оръдията на „Екселсиор“ не са заредени със снаряди. Въздухът бе изпълнен със сребристи и златисти прашинки. Корабът бе изстрелял залп от станиолови конфети.
Музиката внезапно замлъкна. Докато последните конфети се сипеха на земята, императорските самароли заслизаха по мостчето. Бяха напълно слепи, двайсет роби убийци, но стискаха в десниците си унмерски зрящи ножове — използваха тези тайнствени оръжия, за да се ориентират. Някои твърдяха, че остриетата можели да уловят дори намерения и придавали на притежателите им свръхестествени рефлекси, но Браяна така и не бе успяла да го потвърди. Нито един хаурстаф не би могъл да борави с подобно оръжие, без да се разболее от неизлечима лудост.
След като самаролите се строиха в полукръг около мостчето, най-сетне се показа и самият император.
Бе издокаран в златиста броня. Носеше корона от кристализирано драконово око, инкрустирано в меден обръч. Дългото му червено наметало бе унмерска изработка, изтъкано от коприна на паяци от Море Регис, и се вееше причудливо зад гърба му въпреки пълното безветрие, повдигано от полъх, който не усещаше никой друг. Императорът бе препасал Мимолетния меч, валсиндърско копие на легендарно, отдавна изгубено унмерско оръжие, но въпреки това страховит. Шлифованото му стоманено острие имаше мандаринов цвят и бе покрито с овални отверстия, които според легендата били пробити от вакуумни мушички, макар Браяна да подозираше, че точно тези са само имитация, дело на изкусни ковачи.
Императорът се спусна по мостчето и каза с ведър глас:
— Сестра Маркс. Какво правите тук?
Тя се усмихна безизразно.
— От три дни съм гост на Администрацията. Искам да видя Том Грейнджър.
— Разбира се — отвърна императорът. — Ще го видите на процеса.
— Искам да се срещна с него преди процеса.
— Невъзможно — отвърна императорът. — Полковник Грейнджър е опасен човек. Не бих си позволил да изложа на риск един хаурстаф.
Браяна го изгледа хладно.
— Ако не желаете да се възползвате от услугите ни, има и по-лесни начини да ни уведомите.
Хю махна успокоително с ръка.
— Хайде стига, няма смисъл да си разменяме любезности в един толкова приятен ден. Щом наистина ви е толкова важно, ще ви разреша една среща. — Той дори успя да си придаде царствен вид. — Мога ли да попитам за какво ще разговаряте?
— Не — отвърна Браяна. — Не можете. — Беше на ръба да си изпусне нервите. Хю я бе докарал до предела на търпението ѝ, но дори глупак като него не би рискувал да изложи на опасност военната си кампания и дори съществуването на империята, като прогони от армията и градовете си хаурстафските медиуми. Въпреки това, за един кратък миг, бе готова още сега да сложи точка на договора му с Гилдията. Успя да се овладее. Горделивото поведение на Хю я дразнеше, но беше по-добре да им е клиент, отколкото противник.
Администратор Грек избра този момент, за да се намеси. Поклони се ниско и рече с напевен глас:
— Ваше величество. За нас това е безмерно голяма чест. — Обърна се и посочи посрещачите и тълпата. — Сигурно ще ви е приятно да знаете, че… ъ-ъ… арената бе построена съобразно дадените напътствия. Мога ли да се надявам, че вие… ъ-ъ…
— На борда на „Екселсиор“ — прекъсна го император Хю и се обърна към мостчето, без да поглежда към Браяна.