Грейнджър наблюдаваше празненствата от прозореца на килията. Хаурстафският кораб бе пристигнал преди три дни и въпреки надеждите му засега нямаше и помен от очакваната среща. На какво ли си играеше тук Гилдията?
Корабът на императора се появи с характерните за Хю шумотевица и помпозност, макар че от мястото си Грейнджър нямаше как да зърне своя величествен владетел. Но пък тълпата долу най-сетне се разпръскваше. Сребристи и златни прашинки се рееха над залива и бавно придобиваха кафеникав оттенък. Дали императорът щеше да навести килията му, за да тържествува? Грейнджър можеше само да се надява. Хю бе прочут със способността си да подценява враговете си.
Чу стъпки в коридора и се изправи с разтуптяно сърце.
Мъжки глас зад вратата каза:
— Полковник, коридорният портал е заключен и нямам ключ за него. Не го отварят, без да са проверили кой стои от тази страна. И със сигурност няма да го отворят, за да спасят старата ми кожа, нито нейната. А сега се отдръпнете.
В ключалката изтрака ключ. Вратата се отвори.
На прага стоеше сестра Браяна Маркс, придружена от стар тъмничар, когото Грейнджър не бе виждал досега.
— Пет минути — каза тъмничарят.
Браяна го изгледа.
— Ще остана колкото реша.
Старецът въздъхна.
— Да, така и предполагах. — Пусна я в килията и затвори вратата, като мърмореше недоволно.
Сестра Маркс бе остаряла видимо за шестте години, откакто Грейнджър я бе виждал за последен път. Лицето и косата ѝ бяха изгубили блясъка си, над веждите ѝ се бяха оформили дълбоки бръчки. Но го разглеждаше с бдителни, цинични очи.
— Тъмничарят не лъже, полковник. Страхувам се, че от мен няма да излезе добър заложник. Императорът с радост ще приеме вестта за смъртта ми, особено от вашата ръка.
Грейнджър изхъмка.
— Нямам намерение да ви направя нищо лошо.
Магьосницата оглеждаше килията. После каза:
— Хората ми навестиха дома ви. Не открихме там жива душа.
— Отведоха я.
— Отвели са я? Кой? Къде?
Грейнджър мълчеше.
— Мистър Грейнджър, в положението, в което се намирате, златниците няма да ви свършат работа. Но може би ще успея да ви измъкна оттук, ако ми помогнете да намеря тази жена.
Грейнджър поклати глава.
— Първо ме измъкнете.
— Не сте в позиция да поставяте условия. Рано или късно ще я открия и без вашата помощ.
— Няма.
— Човек със специални умения не може да се крие дълго. Тя сама ще се издаде.
Грейнджър не знаеше колко може да ѝ разкрие. Твърде много би изложило на риск живота на Янти. Твърде малко — и нямаше да има с какво да търгува. Магьосницата беше права — всеки нормален медиум рано или късно се издаваше. Но той не вярваше на тази жена. Ако научеше това, което ѝ е нужно, можеше да го остави на императора. Политика.
— Тя е в опасност — каза той.
Магьосницата повдигна вежди.
— Тогава с мълчанието си само повишавате риска за нейния живот. Не ми приличате на човека, за когото съм слушала толкова много. — Изражението ѝ омекна. — Мистър Грейнджър, вие изложихте императора пред целия му двор — пред пратениците на неговите врагове и пред мен. Накарахте го да изглежда като глупак.
— Той е глупак.
— Разбира се, че е, но освен това е най-дребнавият и отмъстителен човек, когото съм срещала. Знаете го не по-зле от мен. Как си мислехте, че ще реагира на забележките ви?
Грейнджър поклати глава. Тогава беше ядосан, раздразнен и измъчен от саламурените изгаряния, но това не беше оправдание. Действията му бяха необмислени.
— Хю го прие твърде лично — продължи Маркс. — И сега смята да ви екзекутира пред целия град. Утре сутринта. Ще има изпитание с бой, представяте ли си? — Тя отиде до прозореца и се загледа в течащата долу подготовка. — Гилдията, разбира се, не може да се намеси, за да ви спаси. Трябва да запазим неутралитет. — Обърна се и на устните ѝ затрептя усмивка. — Но ако се окаже, че сте открили много важен медиум и аз мога да го потвърдя, ще се погрижа да ви обвинят за нейното задържане и в опит за изнудване.
— Да ме обвинят?
Усмивката ѝ се разшири.
— Процесът ще трябва да се проведе в Двореца на Гилдията в Ел. Дори Хю не би посмял да се намеси срещу отвеждането ви там. Ще се наложи да ви преместим, мистър Грейнджър, за да изслушаме обясненията ви.
Грейнджър се замисли за момент, после каза:
— Само ще ме преместите от едно бесило на друго.
— Не е задължително. Гилдията ще реши какво наказание заслужавате. Не мога да ви обещая много, освен че утре вечерта все още ще сте жив, както и поне още няколко седмици. Много зависи от това какво ще каже във ваша защита онази млада жена.