— Момиче — поправи я Грейнджър. — Тя е на петнайсет. Казва се Янти.
— И кой я държи в момента?
Грейнджър не спа тази нощ, а когато се съмна, стана да погледне червеното слънце, което се издигаше зад повлеклата на облаците. Огледа и площада. Откъм пристанището бе построена арена със стени от драконови кости. Общо три пръстена от зъби и кости оформяха затворено пространство, обърнато към морето. Дори бяха дръпнали встрани яхтата на императора, за да може той — Грейнджър — да скочи в отровната вода, ако предпочете. Но там го чакаше много по-мъчителна и болезнена смърт. А и канджиите щяха да го извадят от водата, за да се бие отново.
Когато тълпата започна да се събира, Грейнджър обърна гръб на прозореца и седна в ъгъла, гол до кръста и треперещ въпреки покачващата се температура.
Малко след това дойдоха да го вземат. Четирима от канджиите на Маскелин отключиха вратата, нахвърлиха се върху него и го повалиха с удари с палки. Нахлузиха на шията му унмерска робска яка и я затегнаха с някакъв особен прибор. Жица свързваше яката с малка метална кутия, покрита с циферблати и символи. Най-дребният и най-мършавият канджия вдигна кутията и каза:
— Ето какво става, когато завъртя шайбата. — И я завъртя.
Грейнджър рухна на пода. Челото му се блъсна в камъка. Усещаше кръвта по устните си, но нищичко от шията надолу, сякаш главата му бе отрязана от тялото. Тъмни сенки се сгъстяваха в периферията на полезрението му и го събираха до размерите на тесен тунел. Замириса на нещо като изгорели конски косми.
— Направо ти изпича нервите — обясни мъжът.
По крайниците на Грейнджър преминаха спазми. Сетивата му започваха да се възстановяват.
— Ставай.
Той се изправи и го поведоха по коридора, надолу по стълбите и навън — на площад Авърли. Преди да стигнат външната врата, канджията с кутията отново завъртя шайбата. Главата на Грейнджър се удари в нещо твърдо и той откри, че отново лежи на пода.
— Стига — смъмри дребния канджия един от по-едрите. — Ако прекалиш с това, няма да може да стане.
— О, не бери грижа — отвърна дребосъкът. — Едва ли има такова голямо значение.
— Повредиш ли го, отговаряш с главата си.
— Ставай!
Един ботуш се заби в ребрата му тъкмо когато сетивата му се съживиха с шок. Грейнджър се закашля и изплю кръв на пода.
— Казах да ставаш. Император Хю ти е подготвил нещо специално.
Грейнджър се надигна несигурно на колене, после се изправи.
Зад вратата го огря ярка слънчева светлина. Той засенчи очи с длан. Тълпата изпълваше площада от стена до стена. Мъже и жени го посрещнаха с обиди и проклятия, докато канджиите го водеха през множеството към арената от драконови кости. Няколко големи военни шатри бяха издигнати пред императорските административни сгради, а високият подиум в центъра на триъгълника позволяваше на императора и свитата му да наблюдават процеса. Хю вече бе седнал на трона, заобиколен от администратори с прашни бели перуки, а неговите телохранители самароли бяха образували жива стена между императорското величие и етугранското население. От Браяна Маркс нямаше и следа.
Канджиите отведоха Грейнджър пред императора, който се надигна от трона и разпери ръце, за да прикани тълпата към мълчание. Беше си сложил за случая платинена ризница, която сияеше като звездна светлина. На главата си носеше корона с бисери, известни като драконови очи. Наметалото отново се вееше назад, повдигнато от несъществуващи ветрове. Виковете на тълпата утихнаха до нетърпелив ромон. Хю сведе поглед към Грейнджър и нареди:
— Коленичи!
Грейнджър не помръдна…
… и след миг рухна отново на земята, след като канджията задейства унмерската яка. Тялото му бе напълно безчувствено. Усещаше топлите мраморни плочи под бузата си, парфюма на императора и миризмата на пот, лъхаща откъм тълпата, както и още нещо — противна, почти животинска воня, която нямаше нищо общо с града. Напрегна се, за да не изгуби съзнание. Къде ли беше проклетата хаурстафска магьосница?
Над площада отекна гласът на администратор Грек:
— Съгласно волята на закона, определен в член 412, алинея 11 от Указа за военновременни операции, негово императорско величество Джилак Хю намира Томас Грейнджър виновен за неспазване на гореуказания Военен устав, както е определено в алинеи 118, 119 и 173, и следователно, напълно законно и без предразсъдъци, отрежда наказание за подсъдимия под формата на изпитание чрез бой, описано в така наречените Пост-Елски текстове.