Откъм тълпата се надигна възторжен рев.
Грейнджър се опитваше да диша, но парализираните му дробове отказваха да поемат въздух. Главата му пулсираше болезнено. Имаше чувството, че всеки момент ще изгуби съзнание.
— За всяко от злодеянията си осъденият ще се изправи срещу противник или противници, избрани от посочен от негово императорско величество комитет, който ще трябва да се съобразява с тежестта на престъплението му. Процесът на избор…
— Хайде, започвайте — изръмжа императорът.
— Процесът… ъ-ъ… — Грек се сепна. — Изборният процес по никакъв начин не накърнява правата на осъдения, както е определено от така наречените Пост-Елски текстове. Погребението ще се извърши на разноски на империята, но срещу сума, ненадвишаваща определените четиринайсет златника. Нека почива в… Той добре ли е?
Усещанията се върнаха като бърза вълна в тялото на Грейнджър. Той пое шумно дъх и се опита да прогони замайването и объркването в главата си. Светът около него се люшкаше, кипящ водовъртеж от потни лица и размахани юмруци.
Нечии силни ръце го изправиха, дръпнаха го назад и го побутнаха към арената. Грейнджър се олюля, но успя да остане на крака. Опипа шията си, но яката бе свалена. Вратите на арената се затвориха зад него и той остана сам насред троен пръстен от бодливи драконови кости и зъби. Стената се разтваряше към морето и там се виждаше сияещият корпус на „Екселсиор“ — на трийсетина разтега навътре в залива. Той огледа отчаяно тълпата. Къде беше проклетата магьосница?
— Доведете първия противник — провикна се Грек.
Тълпата се отдръпна и двама имперски войници повдигнаха чергилото на една от военните шатри. Грейнджър почти усещаше страха и вълнението на хората зад оградата. Те се блъскаха, за да разгледат по-добре тварта, която изведоха от шатрата, докато онези, които бяха близо до нея, се дърпаха ужасени назад.
Беше огромна хрътка, вероятно от императорския развъдник, ако се съдеше по размерите ѝ. Черният звяр изръмжа и се озъби на човека, който го водеше на дълга тояга с нашийник на края. Със сигурност бяха били кучето и го бяха държали без храна, защото очите му изглеждаха обезумели от ярост и глад.
— Право от Летния дворец, на императора — обяви Грек. — С победи срещу четири вълка и трима отбрани ивънсроумски воини. Разкъсвач на разкъсвачите. Драконова порода. Единствената бойна хрътка, оцеляла четири пълни сезона в Ямата за двубои дори без драскотина. Дълги зъби и свиреп нрав. Императорът ви представя своя… Звяр Арун!
Кучкарят едновременно дръпна и побутна хрътката към арената, докато в същото време канджиите на Маскелин отвориха вратата, погнаха с ритници и викове ръмжащото животно и същевременно го освободиха от каишката.
Хрътката приклекна срещу Грейнджър. Оглеждаше то с изпъкналите си свирепи очи, от долната ѝ челюст се стичаха лиги. Грейнджър отстъпи към морския бряг.
Хрътката скочи.
Тълпата нададе възторжен вик.
Грейнджър се отдръпна встрани.
Хрътката изчезна зад ръба на кея и цопна с плясък в саламурената вода. Успя да нададе жалостив вой, преди изгарящите води да се затворят над нея.
Мълчание. Всички погледи бяха извърнати към император Хю.
Хю не можеше да овладее гнева си. Скочи на крака и изрева на войниците при шатрите:
— Следващият! Доведете следващия!
Администратор Грек се наведе към него и му заговори шепнешком, но императорът го изблъска и се тръшна на трона, като изгледа ядно Грейнджър.
Грейнджър си пое бавно дъх. Отново потърси Браяна Маркс, но не я видя. Слънцето вече се бе издигнало и напичаше без жалостно. Той избърса потта от челото си и се обърна, за да посрещне следващия си противник.
— За ваше забавление — обяви администратор Грек, — докарани право от личните тъмници на императора в Етугра… презирани от всички, които са чували за делата им… тези долни крадци, подпалвачи, предатели и изнасилвачи на жени…
От шатрата излязоха трима войници. Носеха стоманени ризници и обикновени кожени шлемове с предпазители за скулите и носа и бяха въоръжени със стандартни армейски саби в едната ръка, а на другата бяха пристегнали леки щитове. Двама от тях бяха високи, но прегърбени и пристъпваха колебливо и неуверено, но третият, най-ниският, крачеше с гъвкавостта и енергичността на млад мъж.
— Най-изкусните воини от Седмо императорско диверсионно подразделение… най-кръвожадните и прочути бойци в цялата история… виновниците за смъртта на три хиляди съюзнически войници при Трепкав ручей… император Хю ви представя… последните от покритите с позорна слава… Гробари! — Грек си пое дъх. — Герхард Тумел по прякор Враната, брат му Суон Лебеда и… Гробаря Мерард Бенкс!