Суон! Тумел! Бенкс!
Вратата на арената се отвори и тримата мъже пристъпиха вътре. Най-младият си свали шлема, премигна на слънцето и се усмихна смирено.
— Отвратителен ден, полковник, ако ми позволите да отбележа.
Бенкс изглеждаше сякаш е бил на прага на смъртта. Бузите му бяха хлътнали, под очите му имаше огромни сенки, кожата му беше бледа, косата му бе оредяла. Но в погледа му все още святкаха познатите весели пламъчета, с които Грейнджър го помнеше. Следвайки примера му, двамата му другари също свалиха шлемовете и Грейнджър плъзна поглед по измъчените им лица.
Суон и Тумел бяха стари и уморени още преди шест години, когато Грейнджър ги бе зърнал за последен път, а сега имаха вид, сякаш са изживели живота си отново. Суон бе изгубил всичките си зъби и се озърташе с подпухнали очи, примижавайки късогледо. Брат му Тумел изглеждаше с десет години по-възрастен.
— Долни крадци? — попита Грейнджър. — Подпалвачи? — Направи пауза. — Изнасилвачи?!
— Последното наистина си го бива — кимна Суон. — На мен ми хареса.
— Това е защото е единственото, което не си правил — подхвърли Тумел.
— Бих могъл, ако искам.
Тумел се ухили.
— То не е до искане, а до можене. — Обърна се към Грейнджър. — Но е истина, че запали едно магазинче за алкохол.
— Едно магазинче за алкохол — повтори присмехулно Суон. — Какво ти става бе? Нали не го харесваше?
Бенкс погледна към затворената зад тях врата на оградата и обясни:
— Миналата година заловиха Суон и Тумел в една бърлога на картоиграчи. Някой ги предаде за неплатени дългове.
— А ти? — попита Грейнджър.
Бенкс сви рамене.
— Аз пращах пари у дома. Не зная как са ги проследили, но ме откриха след няколко месеца. И после — или това, или смърт.
— Останал си в Лосото?
Тумел кимна.
— Допреди три дни. Бяхме измислили един доста глупав план да надвием императорските пазачи и да завладеем „Екселсиор“. Но не успяхме да събудим Суон навреме.
— И какво ще правите сега? — попита Грейнджър.
Бенкс въздъхна.
— Надявахме се, че вие имате план, сър.
Грейнджър огледа тълпата. Бяха започнали да припяват: смърт, смърт, смърт.
— Ще се опитаме да протакаме — рече той. — С надеждата да дойде намеса.
— Това ли е планът?
— Имаш ли по-добър, Бенкс?
Мъжът сви рамене и отвърна:
— Както решите вие, сър.
Тримата Гробари заеха позиции за бой около Грейнджър, който отстъпи назад и се приготви да избегне атаката. Суон нанесе колеблив удар, но върхът на сабята му мина доста далече от Грейнджър. Бенкс извика и скочи напред, после размаха несръчно оръжие, оставяйки на противника си възможност да се отдръпне.
Тълпата нададе неодобрителни възгласи.
— Ще трябва да се постараете повечко — каза Грейнджър.
— Вие сте невъоръжен, сър — посочи Бенкс. — А мен все още ме бива със сабята. Три години подред бях първенец на казармата.
— Не ме подценявай.
Бенкс въздъхна отново и този път атаката му бе много по-опасна. Той опита ниско мушкане, ала се забави достатъчно, за да може Грейнджър да се завърти. Острието на сабята одраска камъните. Суон и Тумел заобиколиха Грейнджър отзад, също както биха постъпили в истински бой.
Сега Бенкс трябваше да го притисне, но се бавеше.
— Как се справихте с това куче? — попита той. — През целия път от Лосото до тук се опитваше да прегризе решетките на клетката. Може би защото Суон го дразнеше.
— Не съм го дразнил — възрази Суон.
— Правеше му смешни физиономии — укори го Бенкс.
— Какви физиономии?
— Същите, дето ги правиш сега.
— Нищо не мога да направя. Такъв съм си се родил.
Грейнджър мълчеше в очакване двамата отзад да го нападнат. Но те не изиграха ролите си докрай. Суон и Тумел замахваха, сякаш са на учебното поле. Грейнджър не знаеше дали е от обща отпадналост, или от опасения да не го наранят. Каквото и да бе, боят им доста бързо се превръщаше във фарс.
Тълпата започна да дюдюка и да подхвърля обиди.
Император Хю се изправи на подиума и наклони глава.
Един от самаролите пъхна зрящия си нож в специално пригодената халка на карабината си и вдигна оръжието.
— Бенкс — изръмжа предупредително Грейнджър.
Бенкс се обърна в мига, когато карабината изтрещя.
Грейнджър чу как металното топче профучава край него. Удари Суон в слепоочието и го повали. Мъжът остана да лежи неподвижно, с шуртяща от дупката в главата му кръв. Бенкс се озърташе, лицето му беше разкривено от ужас.