Тумел мълча няколко секунди. После изрева и се хвърли към оградата, като крещеше:
— Ела ми тук, копеле мръсно, тук ми ела! — Заудря свирепо драконовите кости и от тях се разхвърчаха парчета. — Ела тук да се бием, слепок нещастен! Бий се с един старец, страхливецо! Вдигни ръка срещу старец, ако ти стиска!
Хю го гледаше безстрастно. После каза високо:
— Приключвай с това. И гледай да ни позабавляваш. Не искам да пропилея още един куршум.
Грейнджър вдигна сабята на Суон.
— Бенкс?
Редникът не сваляше втренчен поглед от трупа на брат си.
— Бенкс!
Бенкс извърна поглед към него.
— Бенкс, искам да ме нападнеш истински.
— Сър?
Грейнджър се втурна към него и го засипа с порой от силни удари, които накараха Бенкс да се наведе и да премине към отбрана. Отначало действаше почти неохотно, но постепенно нестихващата атака го принуди да се съвземе.
Тумел седна на земята и сложи сабята до себе си.
Грейнджър прошепна:
— Трябва да се опиташ да ме убиеш.
Бенкс само клатеше глава.
— Не гледай към Тумел — продължи настойчиво Грейнджър. — Опитай се да изглежда, сякаш е наистина. Нека ги позабавляваме. — Видя неприкрито място и нанесе удар отляво. Бенкс реагира инстинктивно, но острието на Грейнджър успя да среже кожения му елек и одраска металната ризница.
Откъм подиума долетя смехът на император Хю.
— Май се заеха сериозно, а? — подвикна той с видимо удоволствие.
Грейнджър продължаваше да притиска Бенкс, принуждавайки го да отстъпи към оградата от кости, където седеше Тумел. Старият Гробар не откъсваше поглед от трупа на брат си. Изглеждаше така, сякаш животът го е напуснал.
— Ставай, моряко — изръмжа му Грейнджър.
Но Тумел не реагираше.
Междувременно Бенкс бе схванал истинските намерения на Грейнджър, защото внезапно прекъсна двубоя и му обърна гръб тъкмо когато полковникът нанасяше поредния удар. Изтича при Тумел и го сграбчи под мишниците.
— Ставай, глупако! Ставай и се бий.
Грейнджър го изруга за това решение. Редникът се бе обърнал, разкривайки незащитения си гръб. Грейнджър замахна, опитвайки се да изглежда, сякаш нанася свиреп удар, но се целеше в горния край на щита. Острието се плъзна по металния край, отскочи и се заби в една огромна драконова кост, щръкнала над главата на Бенкс.
— Това е пародия — заяви императорът. — Застреляйте и втория.
Бенкс изкрещя на Тумел:
— Ставай, глупако! — И се опита отново да го вдигне.
Проехтя изстрел.
Главата на Тумел подскочи напред. Кръв опръска лицето на Бенкс.
Той пусна тялото на Тумел и погледна към самарола, който сваляше карабината си за втори път. Огромният сляп воин измъкна зрящия нож от цевта и го завъртя между пръстите си. Сребристата вълча глава на шлема му се хилеше зловещо.
Бенкс извърна измъченото си лице към Грейнджър.
Полковникът отстъпи бавно от оградата и зае бойна стойка.
— Ще ме убиете ли? — попита Бенкс.
— Ако ми позволиш.
— Полковник, простете че го казвам, но това е най-лайнарският план, който сте имали някога.
Грейнджър не знаеше какво да отговори. Погледна към тълпата, но Браяна Маркс все още не се бе появила. Някакво внезапно движение привлече вниманието му.
Бенкс се нахвърли върху него с отчаяна ярост, размахваше оръжието с умение, познато добре на Грейнджър от предишни схватки. И този път полковникът трябваше да положи максимални усилия, за да отбие ударите. Над площада отекна звън на стомана. Тълпата се бе умълчала, затаила дъх. Бенкс заби щита в лицето на Грейнджър.
Полковникът отстъпи и разтърси глава.
Тълпата нададе възторжен рев.
Бенкс дишаше тежко, очите му бяха пълни с болка и страх. Нахвърли се за втори път върху Грейнджър, като нанасяше едновременно лъжливи и истински удари и подлагаше на истинско изпитание уменията му. Изглеждаше странно вглъбен и съсредоточен върху това, което върши, сякаш бе завладян от някаква лудост. Едва след като телата им се сблъскаха и сплетоха, той най-сетне се отдръпна. Грейнджър усещаше нарастваща болка в гърдите сега, когато изтощението започваше да казва тежката си дума. Съмняваше се, че би могъл да надвие противника си.
И тогава видя Браяна Маркс.
Осъзна, че е чул шума на катера преди известно време, но едва сега бе осъзнал значението му. Хаурстафската магьосница слезе от моторната лодка и изтича нагоре по стълбите към площада. Беше загърната в наметало от китова кожа и носеше предпазни очила. Янти не беше с нея.