Бенкс вдигна оръжие и отново пристъпи към Грейнджър.
— Почакай — каза му тихо полковникът.
Но младият мъж все още бе в плен на странната лудост, която го бе завладяла. Погледът му подсказваше, че едва ли вече познава противника си. Беше готов да вложи всичко от себе си, за да оцелее. Подхвана страховита атака, едновременно със сабя и щит, като мушкаше и замахваше с невероятно умение.
Грейнджър се опита да парира първия удар, но не беше достатъчно бърз. Острието на Бенкс го прониза в дясното рамо.
Бенкс се хвърли, за да нанесе окончателен удар, но Грейнджър успя да се откъсне, по-скоро благодарение на късмета си, отколкото на умение, и отскочи назад. Браяна Маркс бе стигнала до подиума. Императорът се поклони и ѝ даде знак да седне. Тя погледна към Грейнджър и поклати глава.
Какво ли означаваше това?
Грейнджър изтича при оградата.
— Сестра Маркс?
Тя сведе очи.
— Сестра Маркс?
Но тя отказваше да го погледне. Император Хю премести поглед между двамата и се намръщи. Заговори тихо на Маркс, но тя мълчеше и се взираше в ръцете си.
Грейнджър чу, че Бенкс го доближава отзад, и се обърна тъкмо когато редникът вдигаше сабя да го посече. Видя болката и отчаянието в очите на младия си противник и завъртя оръжието си в полуобречен опит да отбие удара, макар да знаеше, че е закъснял. Бенкс имаше предимството на изненадата.
Ала не се възползва от него.
Спря и застина неподвижно, с вдигната сабя и втренчен в Грейнджър поглед. После захвърли сабята си. Оръжието издрънча на мраморните плочи, плъзна се на десетина крачки и спря, сияещо като огледало. На площада отново се възцари тишина.
Отекна трети изстрел.
Редник Мерард Бенкс остана прав още секунда, с бликаща от дупката в челото му кръв. Вдигна бавно ръка към раната, после коленете му се подгънаха и той седна на земята. Тялото му се свлече напред.
Грейнджър изтича при него и го прегърна. Лъхна го миризма на пот и кръв, усещаше топлината на стоманените еполети, нагрети от слънцето, ала в тялото не бе останала и капчица живот. Тук, в тази забравена от всички дупка, Бенкс бе срещнал своя край. Грейнджър чу стърженето на вратата на оградата.
— Довършете го — нареди Хю. — Но искам да стане бавно. Не по-малко от петдесет посичания.
Грек отново се изправи на подиума.
— Дами и господа, тъмничари от Етугра, защитници на имперския закон. За последното изпитание нашият великодушен управник избра — за ваше удоволствие — да прати срещу предателя най-силния, най-бързия и най-безжалостния от всички бойци! — Той вдигна ръка, за да укроти вълнението на тълпата. — Три пълни години на обучение при най-сурови условия! Подсилена с унмерска магия плът, очи — изгорели в орбитите от съзерцаване на ужасяващите простори на безкрая. Дами и господа… императорът ви представя своя личен… самарол!
Тълпата пощуря.
Телохранителят, който бе стрелял с карабината, измъкна зрящия си нож от цевта и го стисна в облечената си в стомана десница. Въпреки огромния си ръст пристъпваше с лекотата на вълк. Шлемът му се хилеше свирепо, а сребристите му очи святкаха гневно. Ярост, която империята бе превърнала в своя политика. Това беше маска на палач. Възможно ли бе да се мисли по друг начин за един самарол? Кой простосмъртен би се надявал да излезе победител от двубоя с него?
Самаролът пристъпи на арената и вратата зад него се затвори.
Грейнджър погледна към Браяна Марс и за един кратък миг очите им се срещнаха.
Тя се изправи и се обърна към императора:
— Почакайте.
След това изтича при оградата и повика Грейнджър.
— Маскелин не беше на остров Скит. Излязъл е в открито море. Не можах да го открия.
— И това ли е? Ще ме оставите да умра?
— Нямам никакви доказателства, че държи заложница, мистър Грейнджър, още повече медиум. Не долавям присъствието на друг съзерцател поне на триста мили наоколо. И не мога да се меся в имперски процес само въз основа на твърденията ви.
— Можете — възрази той. — Но не искате.
По изражението ѝ позна, че е попаднал право в целта. Хаурстафите бяха достатъчно силни, за да събарят цели империи, но укротяваха тази сила чрез безстрастие и честност. Императорите и военачалниците, които плащаха скъпо и прескъпо, за да имат постоянна връзка по време на война, трябваше да са сигурни, че информацията, която получават, е достоверна — че всички участници играят честно. Браяна Маркс би могла да спре Хю, ако пожелае, но не би изложила на риск честта на Хаурстаф. Животът на Грейнджър не струваше чак толкова.