Докато тя се обръщаше, той ѝ подхвърли:
— Потърсете я пак след изпитанието.
Тя кимна и се отдалечи.
— Продължете — нареди императорът.
Самаролът се затича към Грейнджър с изумителна за толкова едър човек бързина. Кожените му обувки не издаваха никакъв звук върху плочите. Зрящият нож святкаше на слънцето. Грейнджър направи лъжливо движение вляво, после се тласна в противоположна страна от оградата. Телохранителят се завъртя с бързината и грациозността на танцьор.
Остра болка прониза ръката на Грейнджър.
Той се втренчи с изненада в кървящата рана на китката си. Беше дълбока. Дори не бе видял кога телохранителят го е промушил.
— Едно! — отброи тълпата.
Самаролът се отдръпна и обиколи триумфално покрай оградата. Грейнджър го следеше иззад острието на сабята си. Кръвта шуртеше по десницата му и се стичаше върху плочите в краката му. С приближаването си към него самаролът набираше скорост и прехвърляше ножа от едната си ръка в другата.
Грейнджър замахна към главата му.
Самаролът приклекна, завъртя се и се дръпна встрани.
— Две — отброи тълпата.
Грейнджър усети, че по крака му се стича топла кръв. На бричовете му имаше дълга резка, през която прозираше кожата на бедрото. Той притисна раната с ръка и се обърна, за да проследи противника си.
Самаролът описа втори ленив кръг около арената и докато кръжеше, изтри ножа си в коженото парче, пришито на колана му. Доближи Грейнджър за трети път, стиснал зрящия нож с обърната наопаки ръка, извърнал към него лъщящия вълчи шлем.
Грейнджър замахна със сабята в широка дъга, надявайки се да принуди нападателя си да отстъпи. В края на краищата той разполагаше с предимство в обсега на оръжието.
Но телохранителят блокира сабята му с острието на ножа и я остави да премине над главата му. Никога досега Грейнджър не се бе изправял срещу противник с толкова бързи рефлекси. Нечовешки бързи. След миг той вече се бе шмугнал под сабята, изпълни странен пирует и Грейнджър усети, че нещо го драсва по ребрата.
— Три.
От лявата страна на гърдите му зееше продълговата рана. Ново ручейче кръв се присъедини към първите две. Той се олюля и огледа посеченото си тяло. Мускулите започваха да го болят и скоро щяха да престанат да му се подчиняват. Междувременно самаролът продължи с представлението си пред тълпата — почистваше ножа, докато събираше овации. Съвсем преднамерено причиняваше повърхностни, несмъртоносни рани. Измъчваше Грейнджър за развлечение на императора.
Грейнджър го гледаше как почиства кървавото острие в парчето кожа на колана. Унмерският метал осъществяваше връзката между слепия воин и света и същевременно му придаваше неестествена бързина. В тази битка истинският противник на Грейнджър бе ножът.
Самаролът се обърна към него за четвъртата си атака.
Този път Грейнджър го остави да се приближи. Направи лъжлив опит за висок удар със сабята и остави дясното си рамо открито за контраатака. Телохранителят забеляза подходящата възможност и нанесе удар с ножа, но Грейнджър го очакваше.
В мига, когато острието се стрелна към него, Грейнджър хвърли сабята и се вкопчи в китката на противника си. След това му помогна да забоде още по-дълбоко ножа в собственото си рамо. Иззад вълчия шлем се чу изненадано възклицание. Самаролът се опита да извади ножа, но Грейнджър вече стискаше китката му с две ръце.
В този момент противникът му бе напълно сляп.
Без да пуска ръката на самарола, Грейнджър се завъртя в кръг: надяваше се да обърка самарола още повече и да го принуди да изпусне оръжието си. Но самаролът сви колене, извърна се ловко и събори Грейнджър на земята.
Грейнджър падна тежко върху него. Няколко секунди се бореха, като телохранителят се опитваше да освободи ножа, а Грейнджър — да го задържи. Болката беше непоносима. Усещаше как острието дращи костта му. Окървавените му ръце бяха хлъзгави. Не можеше да издържи още много. Щеше да изгуби битката.
Ала тогава си спомни за Суон, Бенкс и Тумел, за безжизнените им очи, за бликащата от дупките в главите им кръв и за възторга на императора. Представи си обезобразеното лице на Крийди, докато канджиите хвърляха Хана в саламурената вода, и позволи на писъците ѝ да нахлуят в душата му. Представи си Янти в ръцете на онзи негодник Маскелин, който я използва, за да обогати покварената си империя. Хю, Крийди, Маскелин — сега Грейнджър виждаше техните лица на мястото на вълчата маска. И те го изпълваха с гняв.
Улови ръба на шлема и го дръпна с всички сили назад. Почувства, че коженият подбрадник се къса, шлемът се изхлузи и отлетя през арената.