Самаролът изкрещя, пусна дръжката на ножа и притисна лицето си с ръце. За не повече от миг лицето му бе изложено на светлина, но и това бе достатъчно ужасът да изпълни ума на Грейнджър.
Върху черепа на воина нямаше никаква плът. Сякаш унмерската магия бе погълнала тъканите му, оставяйки само оглозгана кост. Очниците и носните отверстия бяха запречени с гладки бронзови пластини, шлифовани и лишени от всякаква украса, и въпреки това телохранителят се бе вкопчил в тях, сякаш светлината изгаряше направо нервите му. Той се дръпна от Грейнджър и запълзя на четири крака, без да спира да крещи: търсеше слепешката ножа. Но без металното прикритие на шлема нямаше никакъв начин да го намери.
Грейнджър измъкна ножа от раната и го пъхна в пояса на бричовете си. Беше отпаднал и замаян, гърдите му с мъка надмогваха острата болка. Ръцете и тялото му бяха облени в кръв. Но вече имаше надежда да оцелее и днес. Погледна труповете на другарите си и изведнъж го завладя неистова мъка. Ако наистина оцелееше, щеше да е с цената на техния живот. Никога нямаше да прости на Хю за това.
Тълпата мълчеше, всички лица се извърнаха към императора.
— Ето че оцелях в изпитанията — заяви Грейнджър високо. — Ще спазиш ли сега закона и да ме освободиш?
Лицето на Браяна Маркс бе пепелявосиво, това на императора — аленочервено от гняв.
— Как смееш да се обръщаш към мен? — извика той. — Погледни какво направи! Имаш ли представа колко струва този самарол? Колко години са нужни, за да настъпи поглъщането? — Хилавите му гърди се повдигаха и спускаха под златната ризница. Той се обърна към тълпата. — Този човек се прояви като измамник. Това е подигравка с правосъдието!
Тълпата мълчеше.
Администратор Грек се приближи до императора и се опита да му заговори, но Хю го зашлеви през лицето. После вдигна императорската си десница и посочи Грейнджър.
— Застреляйте го. Веднага!
Зад оградата останалите деветнайсет самароли вдигнаха карабините си и нагласиха ножовете на тях.
Грейнджър погледна хаурстафската магьосница с надежда да получи подкрепа, но тя скри лице в шепите си.
— Убийте го! — изрева императорът.
Нямаше къде да отиде, нямаше къде да се скрие. От три страни беше затворен зад стени от драконови кости.
Самаролите се прицелиха.
Грейнджър хвърли прощален поглед на мъртвите си другари. После се затича, надалече от императора и неговите самароли. Миг преди пръстите на телохранителите да натиснат спусъците Грейнджър стигна ръба на пристана и се хвърли в саламурената вода.
11.
Мъртвешкият кораб
16-и Хю дъждовен, 1457
25 градуса и 17 минути северна ширина
5 градуса и 37 минути източна дължина
Остров Скит е на четирийсет левги юг-югоизток от настоящата ни позиция, но усещането е сякаш е много по-далече. Напреднахме доста през пролива Пламък на свещ. Очакваме утре по обед да стигнем границите на Море Регис. Засега не се виждат дракони. Хронографът спира на три пъти заради липсата на въздушни течения. Рискувах да го заменя с Прибора на Сандерсън. Мелор усеща близостта на унмерски мъртвешки кораб. Това прави хората неспокойни.
Момичето остава загадка. Как успява да види неща, които лежат на дъното на океана? Не мога да измисля никакъв научен отговор. Дарбата ѝ изглежда по-мощна от метафизичните способности на хаурстафите. Нищо чудно Янти да се окаже някоя нова брънка в еволюцията на човека — ако е така, значи се нуждае от запазване и предаване в поколенията. Необходими са по-обстойни наблюдения.
Получих вест от Карл преди да отплаваме — унмерската колесница е в отлично състояние, но енергоизточникът се е разпаднал. Саламурата е разяла почти всичкото шепнещо стъкло. Досега сме събрали близо десет хиляди ичусаи, което — както ме осведомиха — било рекорд за единично плаване. Виждам всяка една от тези бутилки като нова глътка чист въздух за Джонтни.
Храня големи надежди за настоящата експедиция. Трюмът ни вече е пълен една десета и това само от района на Звезден рак. Сред най-забележителните находки са шест метални пирамиди, които, ако бъдат разделени, нощем по някакъв начин се събират отново. Никаква материална преграда или затворен сандък не са в състояние да попречат на това мистериозно събиране. Тъй като в близост до пирамидите засякохме електрически потоци, Мелор както винаги предположи, че това е поредното доказателство за Виталистичната хипотеза. Твърде съм уморен, за да споря с него. Момчето, назначено да пази находките, почина от неизвестна болест и така пирамидите запазиха тайната си.