От юг настъпва гъста мъгла. Наредих да бъдат взети обичайните предпазни мерки. Слънцето пламти като тъмен червен кръг, макар все още да не е обед. Зловещото му сияние виси в мъглата като някаква унила газена лампа.
Джонтни се дереше с цяло гърло. Маскелин изпусна дневника и се надигна от писалището. Когато излезе в коридорчето пред кабинета, едва не се сблъска с жена си, която тичаше по коридора.
— Какво има?
— Не знам! — Косата ѝ беше разчорлена.
— Нали трябваше да го наглеждаш?
— Все някога трябва да ида до тоалетната!
Двамата хукнаха по коридора и отвориха вратата на картографската каюта.
Джонтни седеше на пода до масата с карти, зачервен и зяпнал. До него, от отворения капак на хранилището за вакуумни мушички, се издигаха студени пари. Малчуганът очевидно бе ровил вътре, защото около него имаше разхвърляни креспични солни кристали.
Маскелин изтича, вдигна го и възкликна:
— Боже мили! Яде ли от тях? — Пъхна пръсти в устата на детето и надзърна вътре. — Яде ли от тях?
Писъците на Джонтни се усилиха. Маскелин се обърна към Лусил и извика:
— Гореща вода! Донеси ми веднага гореща вода!
Жена му стоеше неподвижно, с пребледняло лице.
— Гореща вода! — кресна ѝ Маскелин. — Иди в камбуза да вземеш! — Отново огледа детето. — Божичко, устата му е пълна! — Започна да бърше отровните кристали от устните на Джонтни.
Лусил изтича навън.
— Успокой се, бебче — заговори Маскелин на детето. Прегърна го и го погали по косата. — Тихо, тихо, не плачи, ще мине. — Погледът му се спря на повдигнатия капак и въргалящия се наблизо скалпел. Някой го бе използвал, за да драска по дъските на пода. Къде бе виждал това малко острие? След миг си спомни.
Доктор Шау.
Възможно ли бе Джонтни да го е взел? Напълно. Но как би могъл да го използва, за да отвори капака?
Лусил се върна с гърне гореща вода. Маскелин ѝ подаде детето и провери водата с ръка. Твърде гореща. Изруга, отнесе гърнето при бара и изсипа вътре половин бутилка вино. Когато течността се охлади достатъчно, за да може да се преглъща, накара детето да я изпие.
Джонтни кашляше, дърпаше се и ревеше. От устата и носа му бликаше размесена с вино вода. Но Маскелин успя да вкара достатъчно в гърлото му.
— А сега го разлюлей — нареди той на Лусил. — Няма страшно, ако му прилошее.
Лусил изпълни каквото ѝ казваше и скоро детето започна да повръща.
— Още — упорстваше Маскелин.
— Ще се оправи ли? — попита изплашено жена му.
— Креспичната сол влиза във взаимодействие с киселините и предизвиква ендотермична реакция — обясни Маскелин. — Ако е погълнал от нея, ще замръзне в стомахчето му. Трябва да я разтворим и да го стоплим. Да му налеем още в устата.
Детето повърна отново, разпръсквайки вино върху масата.
Маскелин гледаше напрегнато. После каза:
— Не зная. Май е добре. Мисля, че извадихме късмет.
Лусил притисна детето в обятията си и се опита да го утеши.
Заговори тихо, но и озлобено:
— Как можа да допуснеш да се случи?
— Аз ли? — Маскелин я изгледа втрещено. — Ти трябваше да го наглеждаш.
— Капакът трябваше да е заключен! — отвърна тя. — Ами ако беше освободил вакуумните мушички?
— Капакът беше заключен. Изглежда, някой го е отворил. Къде каза, че си била?
Тя сведе поглед.
— Не се чувствах добре. Излязох да подишам морски въздух…
Маскелин я изгледа продължително. После въздъхна.
— Извинявай, не биваше да ти викам. — Прегърна и нея, и детето. — За бога, Лусил, никога не съм бил толкова изплашен.
Тя захлипа.
— Етан, какво става? Да не би някой да се опитва да ни направи нещо лошо?
Маскелин не отговори, макар че имаше някои подозрения.
Грейнджър падна в саламурената вода. За един кратък миг светът се забули в мъгла от кафяво и златисто: слънчеви лъчи, трепкащи по покривите на старите унмерски жилища под него; котвата на „Екселсиор“; рояк риби марионетки, увиснали във водата като празнични украшения. Ушите му пукаха оглушително от внезапната промяна на налягането.
А после върху него се стовари болката.
Цялото му тяло гореше. Имаше чувството, че роговиците на очите му се стапят, че осолената му плът се пропуква върху нагорещени въглени. Опита се да я игнорира и заплува към кърмата на императорския кораб. Куршумите на самаролите се стрелкаха край него, оставяйки къси дири от мехурчета, преди ускорението да ги превърне в облак метални късчета.