След десетина замахвания осъзна, че няма да успее да се пребори с шока. Постепенно в него се надигаше паника и объркване. Започна да се бори, да си налага с неистово усилие на волята да продължава да се движи, да стигне на всяка цена до веригата, от която го деляха двайсетина крачки. Вече петнайсет. Десет.
Всеки нерв в тялото му крещеше да спре. Странни мисли се блъскаха в съзнанието му: Морската вода го изпича жив. Той плува през слънцето и то не е съставено от огън, а от разтопено стъкло. И сега вижда, че стъклото оформя среда, през която преминават всички мисли и сънища. Истинска леща в сърцевината на вселената, източник и направление за всички неща. Окото на Сътворението. Даваше си сметка, че може да умре спокойно тук и тогава всичко ще е наред. Болката постепенно го напускаше. Достатъчно бе само да приеме обятията на саламурената вода.
Ала едно вътрешно пламъче не му позволяваше да се предаде. Пред него се мярна Янти, с размътено от водата лице и разпилени коси, и видът ѝ го накара да се сепне. Изведнъж болката се върна, по-ужасяваща отпреди, сякаш кратката пауза не е била друго освен магьосническо пошепване, зов на сирени, а Море Лукс бе решило отново да си покаже зъбите. Той плуваше и плуваше през разяждащата саламура и докато пропадаше през границите на възможностите си да издържа, на устните му се изписа обезумяла, мъчителна усмивка.
Стигна до веригата и се дръпна нагоре по нея, местеше ръце, докато най-сетне достигна повърхността и си пое мъчително дъх.
Над него се издигаше медният корпус на „Екселсиор“. Спасителните лодки се поклащаха до левия борд, а още по-високо мачтите се очертаваха на фона на облачното небе. Той продължи да пълзи нагоре, стиснал зъби, с трептящи от агония мускули и очи като разпалени в черепа въглени.
Най-сетне стигна люка на шпила и се пъхна през него в кораба.
Озова се в мъждив коридор над оръдейната палуба. Редица вътрешни врати с герба на император Хю — дракон, поразен от небесна светкавица. Това, изглежда, бяха каютите за гости. По-голямата част от екипажа на Хю беше на сушата, за да наблюдава изпитанието, и поне засега наоколо нямаше жива душа.
Не можеше да остане дълго тук. Саламурата изгаряше кожата му като огън. Променяше го с всеки дъх, издигаше се на пара от ръцете и раменете му. Ако искаше да оцелее, трябваше час по-скоро да се изплакне с прясна вода.
Отвори най-близката врата.
Каютата беше малка, с тясна койка, перлен фенер и умивалник. Грейнджър завъртя крановете и се наведе над умивалника. Водата едва църцореше. Той изплакна няколко пъти лицето и очите си и паренето понамаля. После се зае с гърдите. Кръвта от раните вече бе започнала да кристализира. Не биваше да я отмива, за да не започнат отново да кървят. Вместо това проми увредената кожа около тях.
Не можеше да се бави много. Императорските моряци щяха да се върнат всеки момент.
Слезе в помещението с рудана на три палуби под каюткомпанията, освободи стопора, завъртя огромното стоманено колело в обратна посока и пусна веригата докрай. Задържаше я единствено метален щифт. Грейнджър опита да го избие с ритници, но щифтът не помръдваше. Реши да го остави така. Двигателите бяха достатъчно мощни, за да го скъсат, когато му дойде времето.
Кожата му отново бе започнала да гори.
Излезе от руданното и тръгна назад към щурвала. Мина по коридора покрай оръдейните станции, подмина склада за платна, отвора към трюма и малкия ремонтен цех. Всички бяха пусти. Коридорът свършваше в едно от отделенията за екипажа, ниско помещение, натъпкано с триредови койки.
Болката по кожата започваше да става непоносима. Усещаше, че крайниците му се вкочанясват. Забеляза полуотворената врата на една умивалня, поколеба се, после се шмугна вътре.
Беше по-голяма от каютите за гости, но нямаше прозорци и миришеше гадно. Металният под бе наклонен към отточния канал в отсрещния край. Дървените стени бяха прогнили и изкривени. Под тавана бе закрепен варел с шнурче за пускане на водата от душа. Грейнджър изтича и застана под варела.
Студена вода рукна върху тялото му. Той наведе глава, после я повдигна и обърна лице нагоре, изми шията, гърдите, слабините и накрая ръцете и краката си. Завъртя глава, за да се отърси от водата, и повтори целия процес. Въпреки слабата светлина виждаше, че кожата му вече е започнала да се променя под въздействието на Море Лукс. Сивкави подпухнали петна от шагрен покриваха ръцете му като напукан паваж, а плътта между тях бе оголена и розова. Върху раните му имаше засъхнали кристали. Бяха спрели кървенето, но при докосване си оставаха нетърпимо болезнени.