Излезе изпод душа и остана за миг в сумрака, оглеждайки осакатената си кожа. Твърде късно бе, за да се спаси напълно, и все още имаше доста големи шансове да умре. Плътта или щеше да заздравее, или да се втвърди още повече, ограничавайки движенията му. Седна на пода, разтреперан от изтощение и страх, и изведнъж усети, че нещо го боде в хълбока. Беше унмерският зрящ нож, все още затъкнат под колана му. Извади го и го завъртя, но шагреновите му пръсти не позволяваха да почувства нещо от допира.
От юг се приближаваше мъгла, закриваща слънцето, и небесата над „Хазяйка“ от охрави станаха оранжеви и накрая тъмно и гневно червени. Маскелин нареди да поставят на вахта моряка с най-зорък поглед, а на инженерите — да намалят мощността до една четвърт. После лично пое управлението на кораба, макар да не виждаше почти нищо в призрачното сияние, което ги обкръжаваше — само мъждивата светлина на перлените фенери и червеникавите вълни на морската вода непосредствено край кораба. Разкривеният метален скелет на крана ту се появяваше, ту изчезваше в мъглата, с увисналата на въжето тъмна сянка на батисферата.
Бяха в Граничните води — район, където си даваха среща Море Лукс и Море Регис. Зона на непредсказуемо време и ужасни течения. Повечето кораби избягваха да идват насам. Той чуваше прибоя на рифовете, плясъка от перките на едрите медни акули, мярваше странни светлинки, предвестници на големия дълбоководен ерокински самал, за който се казваше, че можел да обгърне и повлече на дъното с пипалата си цял екипаж. Ала най-много го безпокояха историите за скитащи мъртвешки кораби.
Дръпна въженцето и сирената за мъгла изсвири пронизително. Ниският вибриращ звук се понесе над водата. Не очакваше да срещне друг кораб тук, но въпреки това воят на сирената го поуспокои. Изпълваше гробовната атмосфера с живот.
Не чу приближаването на Лусил и се обърна едва когато тя заговори:
— Той спи. Поне спеше допреди миг. — Беше с дебело предпазно наметало, в което изглеждаше крехка и уязвима. Свали си очилата и разви кърпата от главата си. — Помолих едно от момчетата на Мелор да го наглежда.
— Няма нужда да носиш кърпа — рече ѝ той. — Мъглата не е особено вредна за кожата.
— Тъкмо думата „особено“ ме безпокои, Етан.
Той се усмихна.
— Мехурите от мъгла зарастват. Ще те обичам дори ако заприличаш на морско чудовище.
— И няма да ме обичаш по-малко, ако не приличам. — Тя зарея поглед в мъглите. — Къде ни караш?
— Лосотанците я наричат Шепнещата долина — отвърна той. — Преди да потъне, искам да кажа. Там долу има доста стари унмерски поселища.
— И много съкровища?
— Това е идеята. И целта.
Тя поклати глава.
— Морето тук е гъсто като супа. Мислиш ли, че Янти ще може да види нещо?
Той не отговори, загледан в алената мъгла.
— Това ми напомня за Хатеринг.
— Мъглите?
— Е, не само мъглите. Корабът също. И двамата бяхме облечени в китови кожи. Помня, че си помислих колко елегантен изглеждаш.
Той се усмихна.
— Елегантен? В китови кожи?
— Как се казваше онзи твой приятел? Флотският офицер?
— Уилям Темпинг.
Тя кимна бавно.
— Точно така. Какво стана с него?
Маскелин се подсмихна.
— Прерязах му гърлото.
Усети я как се напряга. След малко тя каза:
— Ще ида да видя как е Джонтни.
— Той беше невероятен мошеник — каза Маскелин. — Знаеш ли, че мамеше дори жена си? Изглежда, си имаше друга възлюбена в Лосото.
— Затова ли го уби?
— Не. — Той потъна в замислено мълчание. Накрая каза: — Сигурно съм имал доста сериозна причина.
Тя го изгледа продължително, после повдигна рамене.
— Сигурна съм, че си направил каквото си сметнал за необходимо.
На долната палуба се чу камбанен звън. Маскелин надзърна през прозорчето и видя, че фенерът на носа се клатушка. Посегна към ръчката за машините, но после промени намерението си. Някой тичаше по палубата към него, но все още не можеше да различи кой е.
— Какво има? — попита Лусил.
Маскелин отвори вратата и погледна навън. Морякът извика:
— Капитане, мъртвешки кораб!
— Направление?
— Право към нас. Сякаш ни вижда.
Маскелин затвори вратата и завъртя руля надясно. Сега вече различаваше през червеникавата мъгла черния силует на кораба. Беше огромен стар броненосец, без мачти, такелаж и платна. На средната палуба се издигаше самотна кула — скеле от метални подпори, носещи кръгла платформа. Приличаше на някогашните електрически кораби, прекарващи китова мас през Северната пустош. Ледоразбивач? Маскелин се вгледа по-внимателно в носа и забеляза, че е сериозно подсилен. Заскърца със зъби. „Хазяйка“ вече завиваше дясно на борд, докато унмерският кораб продължаваше да държи същия курс. Двата съда се намираха само на няколко разтега един от друг.