Шейсет метра.
„Хазяйка“ започна да завива. Унмерският броненосец поддържаше същия курс.
Трийсет метра.
Корабът отпред ставаше все по-огромен. Маскелин вече различаваше ясно зловещата усмивка на лицето на металната фигура пред носа. Скулптурата сякаш знаеше, че е неизбежно да ги блъсне.
Мъртвешкият кораб удари косо десния борд на „Хазяйка“ и корабът се люшна настрани. Маскелин чуваше ясно бумтежа на двигателите на призрачния кораб и ужасното скърцане, придружаващо раздирането на борда от подсиления нос на ледоразбивача. По-малък кораб на тяхно място навярно щеше да потъне, но драгата на Маскелин бе яко старо корито. Двигателите продължаваха да бумтят и той продължи напред, измествайки броненосеца встрани.
Постепенно двата съда се разделиха. Унмерският кораб се изгуби в мъглата.
Сърцето на Маскелин почна да бие отново. Той спря двигателите, отвори вратата и се провикна:
— Какви са повредите?
Моряците се бяха навели през борда и размахваха фенери, за да огледат корпуса. Мелор прати един човек в трюма, за да провери как са нещата отвътре.
— Капитане, не виждам голяма пробойна — извика Мелор. — Но ударът бе доста тежък. Пратих Бруемхаус да прегледа преградите от носа до кърмата.
В този момент люкът на каюткомпанията се отвори и се появи друг моряк, водеше Янти. Държеше я за ръка и ѝ помагаше да се изкатери по стълбата.
Маскелин я улови за ръката и я въведе в кабината.
— Блъсна ни кораб — обясни той. — Унмерски броненосец.
Янти мълчеше.
— Все още е там някъде — продължи Маскелин. — Искам да го следиш.
— Няма никой на борда му — отвърна тя.
Странни думи наистина.
— Не съм суеверен — рече той. — Но този кораб ни нападна вече два пъти. Някой сигурно го управлява. — Сети се за фигурите, които бе мярнал за миг, но реши да не ги споменава.
Янти сви рамене.
Вратата се отвори и Мелор пъхна глава вътре. Държеше се за стълбата отвън.
— Капитане, четири от преградите в машинното са поддали, но положението не е чак толкова страшно. Корпусът е здрав, двигателят е в добро състояние и в трюма няма вода. Пратих хора да ремонтират повредите.
— Кажи им да внимават — нареди Маскелин. — Не искам да подлагат преградите на допълнително натоварване. Ще ремонтираме всичко когато се върнем на сух док в Скит. Никакви напречни подпори. Нека подсилят само двигателите със скоби.
— Слушам, капитане. — Мелор затвори вратата.
Маскелин увеличи предпазливо мощността и завъртя руля наляво, като държеше компаса под око, докато връщаше „Хазяйка“ на курса ѝ. Над предната палуба се спуснаха червеникави облаци и скриха екипажа. През прозорчето към десния борд се виждаше мътното светило на слънцето, почти право на юг. Преваляше обед, макар да изглеждаше, сякаш е на здрачаване. „Сякаш морето гори.“ Ако имаха късмет, щяха да напуснат граничните води и да навлязат в Море Регис някъде следобед.
Известно време Маскелин не сваляше очи от мъглата пред тях. И двамата с Янти мълчаха. Фенерът на носа светеше като самотна звезда. Старата драга се поклащаше лекичко в отровните води, двигателите поддържаха равномерен ритъм. Маскелин усещаше безпокойството на екипажа по начина, по който прекосяваха палубата и стискаха оръжията. Забеляза, че всеки моряк страни от останалите. Мъглата се сгъстяваше и придобиваше все по-тъмночервен цвят, а накрая се уви около крана като драконов дъх. Маскелин имаше странното чувство, че плават през някаква причудлива гранична страна, която не е част от този свят.
Фенерът на носа се люшна за трети път.
— Къде е? — попита той Янти.
Тя изглеждаше ужасена.
— Не зная.
— Наблюдателят го вижда — изръмжа той.
Тя посочи право напред.
— Там!
И тогава Маскелин го забеляза. Мъртвешкият кораб изникна внезапно от гъстата мъгла като огромна скала. Беше почти пред тях. Маскелин изруга, завъртя руля наляво и даде пълен назад. Но вече знаеше, че е твърде късно. Унмерският броненосец щеше да ги удари право в десния борд и нямаше никакъв начин да го избегнат.
Грейнджър мина пипнешком през каюткомпанията и откри вратичката към оръдейната палуба. Ослуша се, не чу нищо и влезе.
Ниско пространство, с ширината на кораба, разделено тук-там от основите на мачтите и чудовищни подпори от подсилени със стомана драконови кости. Оръдейните люкове от двете страни бяха спуснати и бронзовите оръдия лъщяха, прихванати с въжета и такелаж. Древни оръдия, имперски фередали, отлети във Валсиндър поне преди три столетия — невероятно стари и редки и същевременно изработени с умение и прецизност, позволяваща им да се мерят по мощност и обхват със съвременните снарядни оръдия. Грейнджър се ококори от изненада, когато забеляза, че кремъчните им спусъци са завързани с кожени ремъци. Тези оръдия, всяко от които струваше поне три милиона златника, бяха обезобразени по заповед на Хю. На пода до всяко имаше сандъче, четка за натъпкване и дебел шомпол. Имаше и купчини гюлета. Барутът вероятно се съхраняваше на долната палуба, към която водеха множество отвори в пода. От оръдейните екипажи нямаше и следа.