Грейнджър усещаше неистов сърбеж, но болката като че ли бе поутихнала. Очите му все още смъдяха. Той тръгна по палубата, като оглеждаше с почуда подпорните арки от драконови кости. Шейсет зрели дракона бяха погубени за построяването на този кораб, сред тях Гарамай Предателя, за когото се твърдеше, че разкъсал детенцето на лорд Маркета по време на примирието през 1403-та.
Наведе се над един от отворите в пода и подуши. Мирис на сяра изпълни ноздрите му. Бледа светлина озаряваше палубата под него.
Грейнджър доближи един от оръдейните люкове и надзърна навън. Виждаше арената на пристанището, императорския подиум и Администрацията, издигаща се още по-нататък. По-голямата част от тълпата се бе разпръснала, заедно с много от моряците на императора. Самият Хю тъкмо доближаваше лодката на кея, следван от телохранителите си. Изглежда, водеше оживен спор с администратор Грек и Браяна Маркс.
Грейнджър изтича обратно при отвора за барутния погреб и скочи през него. Озова се в малка желязна килия. Покрай стената бяха подредени буренца с барут. По рафтовете имаше фитили, кутии с кремък, накъсани парчета от платна и плътно затворени буркани с фосфор, които изпускаха зеленикава светлина. Той нарами няколко гилзи, напъха в джоба си кремъци, добави две-три дължини фитил и се изкатери обратно на оръдейната палуба.
Един от предните люкове предлагаше най-добър ъгъл за стрелба. Той провери насочването на дулото, остана доволен и дръпна назад тежкото оръдие, като използва задните въжета. Почисти цевта, пъхна барутната гилза и я притисна с платнена тапа с помощта на шомпола. От централната купчинка избра торбичка с шрапнели и я натика в дулото върху заряда. Затъкна втора платнена тапа, за да задържи заряда на място, и върна оръдието до преградата.
Спря и си пое дъх. Всичко го болеше. Пот се стичаше върху обгорената му кожа и я дразнеше допълнително. Всичко го сърбеше и смъдеше непоносимо. Вътрешният му глас буквално крещеше, че трябва да се махне оттук. „Иди на мостика, заключи вратите, подкарай кораба, изчезвай оттук…“ Би могъл да насочи „Екселсиор“ към Глот Мадера, да го управлява колкото е по силите на едночленен екипаж, ако се наложи — и да се взриви с него. Но жаждата за мъст бе по-силна. Той хвана каишката на спусъка и отново надзърна през люка, плъзна поглед по тълпата от тъмничари, администратори и моряци. Не видя никъде императора.
Изведнъж се чу бръмчене на мотор. Нима Хю вече идваше? Грейнджър изруга и избърса възпалените си очи. Лодката бе твърде ниско във водата. От този ъгъл шрапнелите нямаше да я улучат. Оръдието бе насочено право към тълпата.
И тогава зърна императора да излиза на стълбите, придружен от група чиновници. Все още беше в обсег.
Грейнджър отстъпи назад и дръпна каишката.
Отекна оглушителна експлозия и оръдието отскочи назад. От дулото излетя картеч, пръсна се във въздуха и покоси тълпата на пристанището. През дима Грейнджър видя да падат десетина мъже и жени, с окървавени от шрапнелите тела. Мярна опръскани с кръв дрехи, разкъсана плът. Разнесоха се писъци.
Император Хю остана прав, скрил лицето си в шепи. Един от телохранителите се метна върху него и го повали на стъпалата на кея.
Грейнджър бе пропуснал целта си.
Изруга отново. Сграбчи останалите гилзи и изтича до най-близкия трап. Изкатери се горе и претича през каюткомпанията. Близо до задната част на кораба откри стълба, която го изведе на мостика. И изведнъж се озова лице в лице с човек, който бързаше в обратната посока.
Ако се съдеше по знаците на бялата му униформа, това бе първият помощник. Щом видя Грейнджър, мъжът спря и се облещи.
— Ти… — почна той, но не намери думи, с които да завърши изречението. С изгорената си кожа и кървясали очи Грейнджър навярно представляваше ужасна гледка.
Офицерът посегна към пистолета на колана си.
Грейнджър го изрита в краката. Мъжът тупна по гръб, като продължаваше да търси пипнешком дръжката на оръжието.