Полковникът извади зрящия нож от пояса си и го заби в шията на офицера. Притисна ръцете му с колена и го задържа така, докато раненият се давеше в собствената си кръв. След миг всичко приключи.
Грейнджър избърса зрящия нож в униформата на офицера и отвори вратата на мостика.
Вътре нямаше никого. Три кръгли прозорчета предлагаха гледка към левия, десния борд и носа на „Екселсиор“, както и към хаурстафския кораб, привързан по-нататък на кея. Задната стена бе покрита с изящна дърворезба на дракони, ловни сцени и императорски тюлени. Огромен стоманен харпун висеше като трофей, под него имаше медна табелка с надпис: „Шипът на Гарамай“. Десетина перлени фенера озаряваха тавана — сияеха във всички оттенъци на розовото, златистото, оранжевото и червеното. И нито една жива душа. Полковникът не можеше да повярва на късмета си. Изглежда, Хю не бе сметнал за нужно да остави на борда дори вахтени.
Грейнджър затвори вратата. През прозорчето на левия борд зърна моторната лодка на императора да се приближава към стълбичката. Нямаше време за губене. Плъзна поглед по приборите за управление. „Налягане в котелното — в норма. Водно налягане — също. Машинно масло. Гориво. Изпускателен кран на парата. Хидравлика. Клапани.“ Всичко беше в норма. Едно бюро под предния прозорец бе покрито с многобройни метеорологични и навигационни инструменти — барометри, хронографи, компаси. Той ги игнорира. Можеше само да се надява, че екипажът в машинното е бил достатъчно немарлив, за да остави отворен крана на помпата за подкачване на китова мас, инак щеше да се наложи да плава на резерва.
Запали двигателите и отвори крановете за подкачване на гориво, после премести ръчката до изравняване на налягането. Далече под него в трюма на кораба машините изреваха.
— Да видим какво можете — измърмори Грейнджър.
Отвори въздушните клапи, завъртя руля докрай надясно и същевременно включи главната горивоподкачваща помпа. Чу се пронизително съскане на пара. Хидравличните клапи също се отвориха. Огромният кораб потрепери и бавно се плъзна напред.
Дъжд от куршуми обсипа прозорчето откъм левия борд, разби го и върху Грейнджър се посипаха стъкла. Той се ухили като безумец и подаде максимална мощност. Мостикът се разтресе.
Корабът започна да набира скорост. Подмина носа на хаурстафската фрегата и изви към залива. Отпред вече се виждаха портите на Глот Мадера. Една рибарска лодка и два малки ферибота побързаха да се отстранят от пътя му.
Откъм пулта за управление долетя равномерно тракане. Корабната вакуумна поща бе доставила капсула, задействаща автоматичен писец. Изглежда, на борда все пак беше останал някакъв екипаж. Вероятно се намираха долу в машинното, което означаваше, че не знаят за отсъствието на императора. Грейнджър дръпна провисналата от писеца лента и прочете написаното.
МО — БЕЗ/ПРЕП — ПОТВЪРЖД/ЗА — ГОРИВОПОДКАЧВАНЕ — ОИ
ОИ — очаквам инструкции. МО означаваше машинно отделение. Грейнджър завъртя стрелката на указателя до положение МО, после набра и напечата отговор, като използва пет от седемдесет и трите команди, изписани над руля.
МОСТК — ПОТВЪРЖД — ГОРИВОПОДКАЧВАНЕ — ИЗВЪНР/ОПАСНОСТ — НЕОБХОД/НЕЗАБАВНИ ДЕЙСТВ
Освободи капсулата и чу поредица свистящи звуци, докато отговорът му летеше надолу по тръбата, пришпорван от парна струя. Междувременно „Екселсиор“ продължаваше да набира скорост, подминавайки портите на Глот Мадера. От дясната страна се извисяваше Администрацията. Грейнджър нагласи руля и изтича при прозорчето към левия борд.
Неспособна да се мери с бързината на яхтата, императорската моторна лодка бе обърнала назад към пристанището. Хю се бе изправил на носа и крещеше на моряците и войниците на брега. Почти веднага хората на императора се втурнаха по кея. Очевидно им бе наредено да го последват.
Вакуумната поща отново затрака. Писецът заработи равномерно, но на хартията не се появяваше нищо. Грейнджър провери малката стъкленица с октоподно мастило и нагласи тръбичката и водещата макаричка. Хартията започна да се развива по-гладко.
МО — ПОТВЪРД — НЕОБХОД/УДОСТОВ — КОД/ЖЪЛТ — ОИ
Грейнджър изруга. Някой долу в машинното искаше удостоверяващ код, а той не знаеше правилния отговор. Имаше общо девет кодови обозначения, от които да избира. Но кой бе неговият код? Ако го уцелеше, екипажът в машинното щеше да отвори помпата на главния резервоар. В противен случай щяха да изключат двигателя и да осуетят бягството му, Грейнджър погледна напред към изхода от Глот Мадера. Дълбокият канал продължаваше в права линия още хиляда разтега, преди да извие леко на югозапад. „Екселсиор“ щеше да стигне завоя след няколко минути. Шансът да подбере верния отговор бе осем към едно. Не изглеждаше особено обнадеждаващ. Не биваше да позволи да го спрат точно сега. Той набра друг отговор: