МОСТК — БЕЗ ПОТВЪРЖД/ПОВРЕДЕНА ЛЕНТА — НЕОБХОД/ПОВТОР НА ПОСЛЕД СЪОБЩ
Застопори руля в правилната посока, остави „Екселсиор“ да се носи по водите на канала, събра останалите гилзи и напусна мостика. Имаше броени минути да слезе в машинното и да се върне на руля. И още по-малко, за да избие екипажа долу.
Мъртвешкият кораб ги блъсна в десния борд с такава сила, че Маскелин изпусна руля и полетя към стената. „Хазяйка“ се наклони на една страна, въжетата на крановете се потопиха в червеникавата вода, а моряците на палубата трябваше да се вкопчат в нещо, за да не се изтърколят през перилата. Батисферата се люшна като обезумяла, откачи се от куката и се стовари върху левия фалшборд.
Янти извика уплашено.
Скърцането и стенанията на изкривен метал продължиха мъчително дълго. Маскелин надзърна през прозореца и се изцъкли ужасен. Носът на унмерския броненосец бе заседнал здраво в неговия кораб. Тежкият подсилен ръб бе смазал корпуса на „Хазяйка“ като хартия. Дали го бе пробил? Почти невъзможно беше да им се е разминало.
Той отвори вратата и извика надолу:
— Мелор! Прати някой да се погрижи за семейството ми! Искам да ги качите на палубата.
— Разбрано, капитане. — Първият офицер предаде разпорежданията на няколко моряка, които се втурнаха да ги изпълняват.
— Ще потънем ли? — попита Янти.
— Много е вероятно — отвърна Маскелин. — Ела с мен. — И без да проверява дали го следва, се спусна по стълбичката и забърза към мястото на сблъсъка.
Повечето моряци вече бяха на палубата и се строяваха. Някой започна проверка, като извикваше имената им. Главата на скулптурата от носа на мъртвешкия кораб се извисяваше над десния борд сред купчина разкривен метал и Маскелин си помисли, че зърва в усмивката на девицата известна доза злорадство. Миришеше на нагорещено желязо, на ръжда и пепел, всичко това примесено с горчивата миризма на соления океан и още нещо…
Китова мас. Горивните резервоари на кораба бяха пробити.
Маскелин се наведе през борда и огледа смачкания корпус. Обшивката бе смъкната почти до ватерлинията и разкъсана на поне четири места. През отворите изтичаше бистра течност и покриваше саламурената вода с лъщящи мазни петна.
Мелор застана до него и докладва:
— Изпомпваме всичкия баласт от резервоарите. Те поне не са повредени. Две от помпите на средната палуба са откъснати от стойките и не можем да се доберем до тези на носа. Абърнати ще се опита да ни задържи колкото се може по-дълго на вода, но не може да даде гаранции. Ремонтната група не успя да се добере до машинното. Ако се съди по шумовете отвътре, водата е стигнала над люковете.
— А хората там? — попита Маскелин.
— Нито звук от тях, капитане.
— Пробийте си път през жилищния отсек.
— Това ще скъси времето на повърхността, сър.
— Направете го.
— Слушам, сър. — Мелор се обърна да тръгне.
Маскелин го спря.
— Къде са жена ми и синът ми, мистър Мелор?
Друг глас отговори на въпроса му.
— Етан! — Лусил стоеше до Янти, прегърнала с едната си ръка Джонтни, а с другата стиснала аркебузата. Вече бе поставила пълнителя с вакуумни мушички. Огледа с ужас и почуда тъмния корпус на унмерския кораб, преди да си спомни за оръжието.
— Реших, че може да ти потрябва — каза и му подаде пушката.
Той я взе и огледа механизма.
— Къде си се научила да я зареждаш?
— Не е трудно, Етан.
Той повдигна вежди.
— Всъщност си права. — Посегна и разроши косата на Джонтни. Момчето вдигна глава и го дари с усмивка — онази мимолетна безгрижна физиономия, която Маскелин не бе виждал на лицето му от доста време.
— Пази го — заръча той на жена си. — Мелор ще ви наглежда. Прави каквото ти каже.
— А ти какво ще правиш?
— Ще се кача на онзи кораб — отвърна Маскелин. — Изглежда, той е единственото ни средство да се измъкнем оттук.
Грейнджър дръпна люка на машинното. Беше залостен отвътре. Сложи гилзите на пода и извади ножа, кремъка и фитила. После спря. Металният люк се отваряше към него, касата бе солидна. Не беше сигурен, че експлозивът ще свърши работа. Постоя така известно време, докато в ума му се редяха флотски балистични таблици за дебелина и издръжливост на стомана и възможността на експлозива да я разруши. Не би могъл да се справи без фокусиране на заряда, а нямаше време за това.