Вдясно отворена врата водеше към съблекалня, където останките от дрехите на капитана все още висяха в мухлясалите гардероби. В облеклото се бе настанила цяла колония паячета. Паяжините им обгръщаха всичко, сякаш го затваряха в огромен пашкул, но нито една паяжинка не излизаше навън. На масичката имаше медно яйце и миниатюрна флейта, изработена от човешки пръст. Маскелин взе яйцето, но не усети в него нищо необичайно.
В дъното на коридора трета врата водеше право в капитанската каюта.
Маскелин спря и се огледа изумено. Каютата бе натъпкана с всевъзможни унмерски съкровища. Цял рафт с лъскави саби; мечове, ножове, кинжали и стилети висяха по стените зад леглото и стоманените им остриета сияеха. Стъклен шкаф съдържаше хронографи, секстанти, анемометри, компаси и астролаби, всичките изкусно изработени от причудлива зеленикава сплав. Имаше безброй лавици с научен инструментариум и малки машинки, за чието предназначение можеше само да гадае. В отворен сандък на пода видя купчина лъщящи златни монети. Взе една, за да я разгледа, но от допира внезапно му призля и той я пусна при останалите. Усети по кожата си неприятни тръпки и ръката му затрепери неудържимо.
— Капитане? — повика го Робъртс.
Маскелин не му обърна внимание — вниманието му бе насочено към работен тезгях под кърмовия прозорец, където сред разхвърляните оптични и магнитни инструменти имаше сияещ перлен фенер.
— Не бях виждал такъв — каза Кичънър възхитено.
— Тук има доста парици, капитане — добави Робъртс.
Маскелин завъртя аркебузата и докосна с пръсти контейнера с вакуумни мушички. Все още беше леденостуден. Той остани оръжието на масата и бавно се огледа. Някои инструменти му изглеждаха познати. В плътно затворена стъкленица имаше миниатюрен меден ветропоказател, като умален вариант на анемометрите в шкафа. Всяко едно от четирите тънички рамена на ветропоказателя бе боядисано в черно от едната страна и шлифовано от другата. Те се въртяха бавно, макар и херметически затворени в стъкленицата. До този механизъм ярко сияещ перлен фенер озаряваше дифракционна кутия, където светлинните лъчи преминаваха през две близко разположени вертикални цепки в центъра на контейнер и очертаваха интерфериращи кръгове върху задния екран. Освен тези находки имаше богат набор от калейдоскопи, рефлексни телескопи, кутии с магнити, жици и призми и дори едни унмерски очила. Сребърните им рамки бяха изпъстрени с рунически символи, украсено бе дори миниатюрното колелце отстрани на дясната леща. Върху колелцето бе щампован триъгълник, в който бяха изписани цифри, твърде дребни, за да може да ги разчете. Маскелин взе очилата и ги доближи до очите си. Цифрата в триъгълника бе 1,618.
„Златното сечение.“
— Изглежда, капитанът е бил оптик аматьор — подхвърли Маскелин. — Такива очила са носели архивистите, но досега не ми бяха попадали в ръцете.
— Няма нищо аматьорско в никое унмерско занятие — изръмжа Кичънър. — И нищо нормално. Има причина този кораб да ни гони. Запомнете ми думите, сър. Съществува някаква зла воля зад всичко това. Някой е искал да се качим на борда на този броненосец.
Маскелин не откъсваше поглед от находките.
— Капитанът е изучавал свойствата на светлината — продължи да разсъждава на глас той. — Дифракционната кутия доказва, че светлинните лъчи притежават характера на вълни, докато ветропоказателят има за цел да потвърди, че се състоят от частици. И въпреки това, ако светлината се носи през вакуум, възможно ли е единичен лъч от нея да е вълна? — Той се замисли над това дали всяка точица светлина трепти с определена честота. По какъв начин мозъците на хората са се научили да интерпретират тези честоти? Как си взаимодействат светлинните частици? Би трябвало да съществува някаква връзка между тях — вероятно сходна на връзката между отделните части на човечеството. Докато разглеждаше всичките тези прибори, Маскелин изведнъж се почувства така, сякаш е на прага да направи важно откритие, да открие ключа към загадката на всички унмерски творения.
Взе отново очилата и ги разгледа по-внимателно. Не беше виждал толкова фино изработен прибор. Лещите не бяха монолитни, а се състояха от множество невероятно тънки оптични елементи, сплескани едни към други. Когато завъртя малкото колелце, прикачено към рамката, вътрешните стъклени фрагменти закръжиха едни около други, но не по какъвто и да било следващ логиката начин. Усещаше в този уред някакво магично присъствие.