Сложи си очилата.
Каютата изглеждаше непроменена.
Завъртя колелцето до дясното си око и чу тихия шепот на стъклените дискове, а после тихо бръмчене. Дръжките на очилата като че ли започнаха да се затоплят.
После се случи нещо странно. В каютата внезапно притъмня и същевременно всичко около него бе окъпано в слабо трепкащо фосфоресциращо сребристо сияние, сякаш всеки предмет — леглото, шкафовете, приборите — притежаваше странна и променлива аура. Уредите върху тезгяха потрепваха в мъждивото зарево. Призрачни снопчета светлина трептяха в дифракционната кутия, калейдоскопите и телескопите. Сякаш те всички осъществяваха един и същи опит по интерфериране. Без съмнение очилата бяха повредени и бяха донесени тук за поправка. Но спектралното сияние не се простираше отвъд пределите на каютата, защото мъглите зад прозорчето изглеждаха черни като нощта. Бели точици се местеха в сумрака отвън — приличаха на звезди. Кичънър и Робъртс не изпускаха никакво сияние…
Всъщност двамата моряци бяха изчезнали.
Маскелин свали очилата. Кичънър и Робъртс се появиха отново, гледаха го, сякаш не се бе случило нищо. Той отново си сложи очилата. Двамата просто изчезнаха, а всичко останало пак бе озарено от слаба светлина. Изведнъж му се стори, че засича някакво движение с периферното си зрение, и той се завъртя рязко. Нямаше никой, само стените на каютата и подът.
Дали вратата току-що не се бе затворила?
Невероятно. Може би бе станал свидетел на някакво скрито досега свойство на предметите? Би ли могло то да обясни присъствието на каютата и същевременно внезапното изчезване на двамата му помощници? Корабът беше омагьосан, но не и другарите му, така ли? Дали пък очилата възприемаха само едното, но не и другото? Маскелин не можеше да измисли по-подходящо обяснение. Зачуди се дали не би могъл да настрои очилата така, че да елиминират вмешателството и да предават по-ясна картина.
Върна колелцето в първоначалното му положение.
Този път го заслепи ярка бяла светлина, сякаш пред очите му бе избухнал магнезиев прах. Различни образи се забиха дълбоко в ретината му: каютата, небето, корабът, небето, корабът — всички придружени от ужасяващ, разтърсващ рев. Маскелин свали очилата, изпъшка от болка и разтърка очи.
— Капитане? — обади се Кичънър.
Пред погледа му все още се мяркаха гаснещи картини. Беше видял нещо, което позна… Но какво бе то? В момента бе напълно заслепен.
— Не виждам — извика той и осъзна, че дори не чува гласа си. Тътнежът продължаваше да кънти в ушите му. Но още докато си поемаше дъх осъзна, че тътнежът вече е започнал да утихва. Постепенно зрението му се върна към нормалното. Отново чуваше дишането си.
— Вода — каза Кичънър на Робъртс. — Намери чиста вода.
— Не — спря ги Маскелин. — Всичко е наред. Вече мога да виждам. И да чувам. — Остави странните очила и си пое дълбоко дъх. Целият трепереше. Какво бе зърнал в онова ужасяващо сияние? Лице? Колкото повече мислеше, толкова по-сигурен бе в това. Страховито желязно видение, обгорено и почерняло от огъня.
— Какъв съм глупак — рече той. — Не биваше да правя прибързани предположения. Прав беше, Кичънър. Няма нищо нормално, когато става дума за унмерите. — Тръсна глава да проясни мислите си. — Започнете прехвърлянето на екипажа. Оставете намереното, но прехвърлете варелите с газ и вземете всичката вода, въжета, инструменти и платна, които намерите.
— Платната, капитане? — попита Кичънър.
— Искам платна на тази кула — отвърна Маскелин. — Ако корабът наистина се управлява от невидима сила, ще ѝ създам затруднения.
Янти се прибра в мрака на собствения си ум. Едва сега усети, че се е задъхала.
Какво бе станало? Беше разгледала капитанската каюта през очите на Маскелин. Видя оптичните инструменти и го следи, докато правеше опитите с очилата. Заедно с него оглежда в почуда и страх промените в каютата, докато Маскелин въртеше колелцето, и също с него се изненада при изчезването на двамата моряци. А после…
Изведнъж Янти вече не можеше да вижда онази каюта. Стоеше тук, на палубата на Маскелиновата драга, загледана в скулптурата на носа на унмерския кораб. Гледаше сцената през собствените си очи.
Веднага щом „Екселсиор“ се разтресе Грейнджър осъзна, че твърде дълго е оставил руля без надзор. Изкатери последните няколко стъпала до мостика и мярна отсамния край на Глот Мадера през прозорчето. Бордът на имперския драконоловец стържеше във фасадите на затворите, като оставяше дълбоки дири върху мазилката.