Попиваше жадно тези нови усещания, почти неспособна да овладее вълнението си. Тук всичко изглеждаше съвсем нормално, ярко и чисто, без трептящите сребристи аури, които бе видяла през очите на Маскелин. Предположи, че очилата не са предназначени да се носят едновременно от двама души.
Но после забеляза нещо странно. Койката ѝ не беше застлана с чистите чаршафи, които ѝ бе дала Лусил, и дрехите ѝ вече ги нямаше от купчината в ъгъла. В каютата нямаше нито един донесен от нея предмет. Нищо освен тези печални стари стени. Това, което се бе случило с Маскелин в каютата на капитана, сега ставаше и с нея. Изчезваха предмети.
Възможно ли бе очилата да възприемат само унмерски изделия?
Вдигна ръка пред лицето си. Нищо, нито дори следа от ръката ѝ. Погледна надолу — тялото ѝ също го нямаше. Беше невидима, призрак в каютата си.
Отпусна се върху койката, завладяна от отчаяние. Защо сега, когато най-сетне бе получила възможност да вижда, зрението ѝ изневеряваше? Каква полза от тези лещи, ако превръщат всичко важно наоколо във въздух?
Може би можеха да се нагласяват?
Завъртя бавно колелцето на рамката. Каютата затрептя и отново се чу тихият пукот. За един кратък миг всичко се размаза и замъгли. Дрехите ѝ не се появиха. Завъртя колелцето още малко, докато очите ѝ постепенно се напълваха със сълзи. Каютата засия с фосфоресцираща жълта светлина и после изведнъж стана съвсем тъмно. Янти възкликна изплашено. Дали не бе повредила проклетото нещо? Но после си даде сметка, че все още различава неясни форми в мътилката. За кратко дори ѝ се струваше, че се намира в някаква гора. Не беше ли това свистене на вятър между дърветата? Образът трепна отново и изчезна, разтворен в непрогледен мрак.
Почти напълно отчаяна, Янти завъртя колелцето докрай.
Каютата изплува, мъглива и неясна, после внезапно дойде на фокус. Стори ѝ се, че вижда нещо да се движи бързо около нея, като преминаваща сянка, но когато лещите легнаха на новите си места, не можа да различи нищо.
Затова пък видя дрехите си. Бяха се появили в ъгъла. Янти вдигна ръка и този път я видя съвсем ясно. Скочи от койката, плесна с ръце и се разсмя. Най-сетне всичко наоколо бе такова, каквото трябваше да бъде: дрехите, чаршафите на койката, одеялото на Джонтни. Очилата работеха!
Сега я завладя любопитство.
Завъртя колелцето в обратна посока, съвсем леко. Всичко около нея трепна и дрехите отново изчезнаха. Тя върна колелцето и дрехите се появиха. Опита го няколко пъти: въртеше настройките напред и назад и всичките ѝ вещи ту изчезваха, ту се появяваха.
Какво ли означаваше това?
Завъртя колелцето назад докрай.
Каютата се окъпа от заслепяваща светлина. Пред погледа ѝ премина калейдоскоп от видения, придружен от звън на камбани, писъци и гневни викове. Цветовете разцъфваха пред очите ѝ като избухващи снаряди. И после, със същата бързина, с която бе започнало, всичко свърши. Отново беше в каютата.
Но това не беше същата каюта. Размерите не бяха променени, но ламперията изглеждаше съвсем нова, прясно лакирана. Всъщност всичко бе съвсем ново. Койката бе застлана с плътна кувертюра, украсена със златисти ширити, на стената над възглавницата висеше сребърен часовник и миниатюрен емайлиран портрет. Портретът бе на непривлекателна дама с оранжева коса и пронизващи виолетови очи. До вратата пък се бе появила лавица, на която имаше месингов фенер и отворена книга.
Янти чуваше гласове някъде отгоре. Говореха на унмерски. Всъщност май викаха.
Тя стана и отвори вратата.
Коридорът също бе различен. Прахът и разрухата бяха изчезнали, вместо тях имаше стени, облицовани с лакирано дърво. Виковете се чуваха по-силно. Определено идваха от горната палуба. Янти спря за миг, после се запромъква предпазливо.
Позна дървената стълба към главната палуба, макар да не я бе виждала в толкова добро състояние. Целият кораб изглеждаше така, сякаш е бил построен вчера. Тя се качи по стълбата и опря ръка на люка над нея. После го бутна.
Въздухът бе изпълнен с какофония от викове, рев и странно бръмчене. Черен и жълтеникав дим закриваше небето и хвърляше тъмни сенки върху кораба. Янти се облещи. Самото море гореше и подскачащите върху вълните пламъци се простираха докъдето поглед стига. Наоколо имаше стотици кораби, всичките унмерски: бойни фрегати и стари електрически дреднаути, дървени шхуни, яхти от драконова кост, товарни шлепове и малки канонерки. И всичките горяха.