Гореше целият кораб. Кулата пукаше оглушително и изхвърляше искри като огромна пещ. Унмерските моряци се мятаха с отчаяни вопли по палубата. Драконът профуча отгоре, огромно сребристо тяло, оставящо след себе си пожарища.
Едрият мъж се беше изправил.
Колкото и да бе странно, огньовете не го бяха докоснали. На палубата около него се бе очертал кръг, в който всичко си бе както преди.
— Конквилас! — провикна се той. — Наш, нагир сийн авар, Конквилас!
А после се обърна и погледна право към Янти.
Мрак.
Янти се бореше срещу някаква невидима сила. Някой я държеше здраво. Тя остави съзнанието си да полети в пространството и зърна светлините на хората около себе си. Не виждаше кои и какви са. Избра най-близкото съзнание и се насочи към него.
Намираше се на кораба, но сега той се бе върнал в познатото ѝ окаяно състояние. Изкривени железа, пепел, почерняла обгоряла кула. А хората…? Беше в настоящето и моряците, изправени около нея, не бяха унмери, а хора от екипажа на Маскелин. От мястото, което бе заела в нечий ум, видя, че първият помощник, Мелор, я е стиснал в обятията си, докато друг моряк подаваше очилата на Маскелин. Още четирима моряци наблюдаваха сцената.
Маскелин си сложи очилата и известно време гледа през тях, като въртеше глава. Накрая ги смъкна и каза:
— Унмерски спомени. Колко време ги носи? Имаш ли представа, че са опасни?
— Дай ми ги! — извика тя.
Маскелин я изгледа.
— Не са твои, млада госпожице.
Янти стисна устни.
Маскелин продължаваше да я оглежда, сякаш обмисляше нещо. Накрая рече:
— Опита се да навредиш на сина ми.
— Какво?! — възкликна Янти.
— Интригантстваше — продължи той. — Още откакто стъпи на борда почна да интригантстваш, планираше да убиеш детето ми.
— Ти уби майка ми!
Маскелин смръщи вежди.
— Кой ти го каза, Янти? Не е вярно.
— Лъжец!
Маскелин погледна Мелор, но офицерът само сви рамене.
— Какво искате от мен? Да я хвърля през борда?
— Тя е твърде ценна — отвърна Маскелин, въздъхна и чукна очилата в крака си. — Робъртс дали ще може да направи пранги от капаците на сандъците?
— Пранги, сър?
— За врата и ръцете. Нали се сещаш?
Мелор кимна.
— Съблечете я — нареди Маскелин. — Сложете ѝ прангите и нека мъжете се позабавляват с нея. Всички имаме нужда от малко разтуха на този забравен от Бога кораб. — Погледна уморено очилата в ръката си. — Като свършите, я почистете и я заключете в каютата ѝ.
Мелор се поколеба.
— Сър?
Лицето на Маскелин потъмня.
— Това е заповед!
Сърцето на Янти пърхаше като птиче. Краката ѝ се подкосиха. Искаше да заплаче, но сълзите не идваха. Мелор я понесе нанякъде.
Нито един от хората на Маскелин не поглеждаше към нея.
Грейнджър надзърна през прозорчето от лявата страна. Преследващите го етугрански кораби бяха само димни стълбове на западния хоризонт. Нито един не можеше да се мери в открито море по бързина с „Екселсиор“. Самият Грейнджър бе учуден от скоростта, която успя да развие.
Насочи вниманието си към блещукащото море отпред. Крепостта на Маскелин се издигаше като корона върху кварцовите скали на остров Скит. Бе заобиколена от бледожълтеникава аура, сякаш бе построена от шепнещо стъкло. Под стръмните назъбени скали се гушеше малко частно пристанище. Индустриалният пристан и хангарите с драгите вероятно бяха от другата страна.
От постоянния допир с въздуха увредената кожа на Грейнджър бе изсъхнала съвсем. Косата му бе окапала, очите му изпъкваха като потъмнели въглени на обезобразеното лице. От време на време зърваше отражението си в лъщящата повърхност на хронографа или на някой друг корабен инструмент и му се струваше, че прилича на човек, облечен в стари кожи. В други моменти се възприемаше като някакъв ужасяващ голем, създание, изпълзяло от дълбините на земята. Кожата му пукаше, когато се движеше. Ставите му поскърцваха и бяха достатъчно сковани, за да затрудняват движенията му. Но това не го интересуваше. Нали беше жив. Мускулите му все още действаха. Умът му работеше. А Маскелин все още не бе срещнал смъртта си.
Нямаше никакъв начин да доближи острова, без да го забележат, и затова Грейнджър избра директен курс. Включи двигателя на максимална мощност и императорската яхта се понесе напред.
Докато заобикаляше носа на острова, пред него постепенно се появи дълбоководният пристан с доковете, корабостроителницата и фабриката за преработка на китова мас. Две железни драги бяха закотвени в сенчестия залив. Един от четирите крана разтоварваше сандъци със стоки от едната, по кея щъкаха докери. На палубата на втория кораб трептяха газови факли, а втори кран прехвърляше от брега железни плоскости. Жълтеникавокафяв дим се издигаше над комините на фабриката за преработка на китова мас. Няколко работници спряха и се загледаха към Грейнджър, но никой не му отдели твърде дълго внимание.