В края на краищата „Екселсиор“ беше имперски кораб.
Той се насочи към частния пристан и спря двигателя. Без екипаж на палубата, който да хвърли въжетата, се налагаше да действа сам.
Привързването на кораба отне повече време, отколкото бе очаквал, но накрая успя да спусне мостчето и слезе на кея.
Слънцето грееше нетърпимо от синьото небе. Наоколо не се виждаше никой, никакви признаци за живот на кулата и по хълмовете, никакви шумове освен плисъка на водата в брега и далечни звуци откъм корабостроителницата. Грейнджър тръгна по кея.
Когато доближи, спря изненадан. Тясната ивица, обхващаща пристанището от двете страни, не беше от пясък или камъни, както очакваше, а от безброй ключове: железни ключове, ръждясали ключове, но най-вече ключове, които лъщяха на слънцето, сякаш са от сребро, и човек трябваше да мижи от блясъка им.
Какво значеше това?
Въпросът пробуди тревогата му, макар да не знаеше защо.
Стъпалата към крепостта на Маскелин бяха сякаш безкрайни. Когато най-сетне стигна върха, дишаше тежко и беше замаян от горещината. Сивкавата му кожа бе напечена като камънаците наоколо.
Спря за миг и се огледа. Море Лукс се простираше докъдето поглед стига, с блестящи като шлифована мед вълни. Етугра едва се виждаше на хоризонта, полускрита в омара, самотен остров на тъмници върху извивката на земята. Четири или пет кораба се приближаваха оттам, но щяха да стигнат остров Скит чак след няколко часа. Грейнджър отбеляза, че хаурстафската фрегата не е сред тях. Огледа пак морето и мярна в далечината белезникаво платно. Дали това бе тя? Възможно ли бе Браяна Маркс да се е отказала от издирването на Янти? Или бе получила нови сведения?
Обърна се и огледа замъка над себе си.
Беше построен от аметистови блокове, издълбани от недрата на острова. Светлината се отразяваше от прозрачните ръбове и ъгли и изглеждаше сякаш цялата постройка излъчва вътрешно сияние, като фосфоресцираща медуза. Две резбовани колони украсяваха портата, водеща към сумрачен прохладен тунел. От външните стени надвисваха бойници, но тъй като нямаше амбразури, вероятно имаха чисто декоративно предназначение. Редник Бенкс би могъл да му каже много повече — той си падаше по отбранителните съоръжения. Докато пристъпваше напред, Грейнджър гледаше в краката си за скрити капани, но не откри нито един. Мястото изглеждаше безлюдно.
Стигна до вътрешната врата на тунела. Беше затворена, но имаше звънец. Той дръпна шнурчето и се чу мелодичен звън.
Грейнджър зачака.
След малко вратата се отвори и той видя неголям двор между стени от червеникав кварц. Дребничък побелял човечец с прислужническа ливрея примигваше озадачено на прага и след като огледа Грейнджър, понечи да затвори вратата.
Грейнджър я изрита и събори прислужника на земята. После попита:
— Къде е Маскелин?
Мъжът го гледаше ужасѐн.
— Какво си ти?
— Къде е господарят ти?
— Замина. В морето.
— А момичето?
Мъжът премигна.
— Какво момиче?
Грейнджър го настъпи по шията.
— Тя е с него — призна прислужникът. — Те… всички… са в морето…
— Къде?
— Не зная!
Грейнджър усили натиска върху шията му.
Мъжът запелтечи нечленоразделно.
Грейнджър вдигна крак.
— Отплаваха… да търсят съкровища — каза прислужникът. — Не зная къде.
Грейнджър надвеси над него крак.
Прислужникът размаха умолително ръце.
— Удавниците сигурно знаят. Господарят държи няколко в лабораторията си. Чуват и виждат всичко, което прави. — Втренчи поглед в Грейнджър. — Приличат на вас.
Прислужникът — представи се като Гарстон — поведе Грейнджър по дълги облицовани с аметист коридори и накрая по една стълба до лаборатория, която заемаше по-голямата част от южната половина на втория етаж. Върху множеството тезгяси бяха разхвърляни десетки унмерски машини в различни стадии на разглобяване, заедно с голям брой перлени фенери и инструменти. В средата на помещението имаше писалище с купчина документи, метална писалка в мастилница и някакво причудливо устройство, състоящо се от стъклена тръба и мраморно топче. Около писалището бяха подредени четири огромни аквариума, пълни с различен тип саламурена вода. Широки тръби ги свързваха с тавана. Двама мъже седяха в алената саламура на Море Регис и играеха карти. От жълтеникавия аквариум на Море Сепсис надзърташе младо момиче, а един частично разтворен старец седеше на столче в тревистозеления аквариум на Злачно море. Последният аквариум бе пълен със саламура от Море Лукс. На пода му седеше Крийди.