Бившият сержант вдигна глава, забеляза Грейнджър и се изправи.
Гарстон го посочи и каза:
— Този сигурно все още е с всичкия си. Потопиха го само преди седмица. Ще сляза долу да донеса тебешир и дъска.
— Стой тук и не мърдай — нареди му Грейнджър, отиде до писалището, взе лист и посегна към писалката. После спря. Нещо го безпокоеше. Погледна през рамо към аквариума на Крийди и забеляза, че на дъното има три еднакви писалки. Отстъпи назад и огледа внимателно пода пред писалището, видя капака и застана встрани от него. Едва тогава взе писалката. Капакът падна надолу и от тъмната шахта лъхна тежката миризма на саламура.
Грейнджър започна да пише на листа.
— Моля ви — обади се Гарстон. — Това са лични документи на моя господар, неговата работа, опитите му. Ще ме убие, ако объркам нещо. — Доближи писалището, отвори едно чекмедже и извади отвътре плочка.
Грейнджър захвърли плочката настрани и продължи да драска върху изписания лист. После отиде до аквариума на Море Лукс и показа написаното на Крийди.
КЪДЕ Е МОМИЧЕТО?
Кафеникавата вода правеше Крийди да изглежда огромен и разкривен. Изкуствената му леща се разшири. Той вдигна плочка и тебешир от пода и написа:
МАЙНАТА ТИ.
Грейнджър написа ново съобщение на листа.
КАЗВАЙ, ИНАК ЩЕ УМРЕШ.
Крийди се ухили зловещо. Изтри предишното послание и написа:
ЕЛА ДА МЕ УБИЕШ.
Грейнджър се върна при писалището и събра цял наръч документи. Отиде отново до аквариума и ги скупчи на пода. Крийди следеше действията му от водния си затвор. Грейнджър се върна при писалището и го отвори. Стъкленият прибор на Маскелин падна на пода и се счупи. Една жица излизаше от долната страна на писалището и се губеше в дупка на пода.
— Какво правите?! — възкликна Гарстон.
Грейнджър не му обърна внимание. Разрови се из инструментите на близкия тезгях и взе отвертка. С нейна помощ разглоби писалището. Ето че вече разполагаше с достатъчно подпалки и материал за горене, които струпа до документите при аквариума. После извади нож и кремък и подпали хартиите. Лумнаха пламъци.
Крийди удари с юмрук по вътрешната страна на аквариума. Гарстон викаше на Грейнджър да спре.
Грейнджър отново вдигна листа.
КЪДЕ Е МОМИЧЕТО?
Крийди взе плочката и написа трескаво:
ИЗГАСИ ОГЪНЯ.
Пламъците вече разпалваха дървото и облизваха стените на аквариума, от което стъклото бе започнало да почернява. Лабораторията се изпълни с дим.
Крийди удари с плочката по стената.
ИЗГАСИ ОГЪНЯ.
Грейнджър вдигна своя лист.
КЪДЕ Е МОМИЧЕТО?
Крийди почисти плочката и написа:
ТЪРСИ ИМАНЕ. ШЕПНЕЩАТА ДОЛИНА. М. РЕГИС.
Прословутият район на иманярите. Драгите не спираха да кръстосват Шепнещата долина от откриването ѝ преди три години. Дъното бе осеяно с унмерски замъци, разрушени и изоставени много преди морето да ги залее. Стотиците оръжия, извадени оттам, навеждаха капитаните на мисълта, че някога на мястото се е водила голяма битка.
Грейнджър написа:
КОГА ТРЪГНАХА?
Но тук се намеси Гарстон:
— Преди десет дни. Няма да се върнат още месец.
Грейнджър се обърна и се отдалечи от аквариума. Остави огъня да гори.
— Няма да ти позволя да го направиш — заяви Лусил.
Маскелин не вдигна глава. Беше приглушил светлината и бе отворил прозорците, за да разгледа Полярната звезда през един необичайно тежък рефлекторен телескоп. Пред обектива на телескопа имаше оловна плочка и въпреки това — колкото и да бе странно — тя не закриваше полезрението. На бюрото до него бяха поставени очилата на унмерския архивист. Страхуваше се да ги сложи отново.
— Какво да направя? — промърмори той.
В мрака гласът ѝ бе нисък и хладен.
— Много добре знаеш за какво говоря.
Маскелин надзърна през телескопа. Премахването на оловната плоча водеше до изчезване на звездите в обектива. Можеше да разглежда небосвода само когато тя си е на мястото. Той предположи, че в плочката вероятно е пробита миниатюрна дупка. Или пък самото олово по някакъв начин действаше като оптичен прибор, което пък навеждаше на мисълта, че може да не е олово.