— Смятам, че е добре, ако тя зачене — каза той. — Дарбата ѝ трябва да се предава.
— Но не по този начин — възрази Лусил.
— Хората са изплашени…
— Какво общо има това?
— Изплашени от призраци — довърши Маскелин. — Страхуват се от мрака. Боят се от собствените си сенки. Наказанието на Янти е необходимо за заздравяване на духа, а и за да покаже кой командва на кораба. Ако трябва, готов съм да ида още по-далеч. Хората трябва да знаят, че е по-важно да се страхуват от мен, отколкото от мъртвите.
— Половината от тях ще откажат да направят това, което искаш.
Маскелин отмести телескопа и се обърна към нея. Едва успяваше да я различи в мрака.
— Говори ли с тях? Или само с Мелор?
Този път тя мълча доста дълго.
— Етан, никога не си бил толкова жесток. Какво стана с теб?
Той се върна към прекъснатия експеримент.
— Всеки, който откаже да изпълни заповедта ми, ще бъде хвърлен зад борда.
След известно време чу вратата да се затваря.
Погледна унмерските очила — другия прекъснат експеримент. Твърде дълго го беше отлагал. Взе очилата, разгледа ги внимателно, опитвайки се да разгадае как действат оптичните елементи, но със същия успех можеше да си блъска главата над неразрешим лабиринт. Написа в дневника:
Очилата пресъздават нечия интерпретация за миналото. Дали уредът записва възприятия, или унмерите са открили начин да създават връзка между умове, намиращи се на различни места в пространство-времето? Хаурстафите владеят тази дарба, поне пространствената. Възможно ли е очилата да го постигат и в двете сфери — пространствената и времевата? Как да го обясня в пространствени и времеви термини?
Помисли малко и добави:
Дали пък пространството не е просто мярка за вариабилност, където вариантите са продукт едновременно на разстоянието и разликата между всеки две неща?
Ако разстоянието между две частици е нула, пространството между тях също трябва да е нула. Без пространство изчезват силите на привличане и отблъскване.
Ако разликата между две частици е нула, те са принципно еднакви. В такъв случай пространството между тях трябва също да е нула, независимо от разстоянието, което ги дели. Следователно предизвикването на промяна в едната частица ще доведе до промяна в нейния двойник дори ако той се намира на хиляди мили.
Това би могло да обясни как някои унмерски прибори действат на разстояние. Ножът ревнивец, зрящият нож и дори малките пирамиди, които бяха намерили в началото на това плаване. Той отново почна да пише.
Времето = мярка за разликата между едно нещо и него самото. За да може времето да съществува в пространството, трябва да настъпи някаква промяна — движение, въртене, трептене. Но ако пространството не е нищо друго освен вечно менящо се море от вариации, тогава времето трябва да е относително. Унмерската способност да манипулират пространството може по същина да е способността им да въздействат върху времето.
Това имаше резон в светлината на бруталистката магия, тъй като различните унмерски уреди, изглежда, ускоряваха или забавяха скоростта на времето. Храната се разваляше по-бързо в близост до усилватели. Самите унмери живееха стотици години. Но дори ако магичните им уреди можеха да променят потока на времето или да наблюдават миналото, те не можеха да го променят. От друга страна, ако — както бе започнал да подозира — очилата наистина разменяха възприятията на носещия ги с тези на отдавна умрял магьосник, тогава този магьосник щеше да може да надзърта през очите на сегашния им притежател, което пък водеше до мисълта, че миналото може да се променя. А това бе парадокс.
Маскелин закрачи из каютата. Вдигна очилата към лицето си, но бързо ги свали. Спря, седна на леглото и ги разглежда дълго, проклинайки страха си. После пое дълбоко дъх и си ги сложи.
Драконови пламъци бушуваха по палубата на ледоразбивача. Навсякъде се въргаляха обгорени трупове. Сред огньовете бе коленичил унмерски бруталист с обгорена и покрита с мехури кожа. Вдигна юмрук към четирите връхлитащи от небето дракона. Конквилас бе яхнал най-големия, уловил с ръкавици вакуумния си лък, — изопна тетивата и пусна една стрела.
Маскелин завъртя колелцето на рамката и сцената се премести с трептене назад във времето.
Стоеше на палубата на същия кораб. Над него се издигаше електрическата кула и терасата ѝ сияеше на следобедното слънце. Черната боя, покриваща желязната палуба и щурвалното, беше стара, олющена, но самият кораб все още не бе повреден. Не се виждаха и монтирани до парапета оръдия.