Остави отново писалката и зарея поглед през прозореца. Около него старият кораб скърцаше и стенеше. Маскелин си помисли за океанските течения и му хрумна, че не е изключено пространството да тече по сходен начин. Все степени на променливост. Вдигна магнитите и ги пусна. Двете метални плочки изтракаха върху бюрото.
Дали е възможно да се съберат достатъчно възли от свръхсгъстено пространство, които по такъв начин да създадат непреодолима сила на привличане? Такъв обект ще нараства прогресивно, докато всмуква все повече от космоса в себе си — стабилизирайки се само когато достигне истинска инвариантност.
Възможно ли е да бъде освободена енергията в тези възли — в сърцевината на материята? Внезапното разширяване на пространството вероятно ще бъде погълнато от частиците наоколо, изпускайки светлинни вълни и разширявайки се постепенно, докато отново не бъде постигнато равновесие. Ако това предположение е вярно, тогава тези светлинни вълни, създадени от раждането на вселената, трябва все още да могат да бъдат наблюдавани. Вселената ще продължава да се разширява всеки път, когато някой възел от свръхсгъстено пространство се разпадне.
За всеки наблюдател, независимо от местонахождението му, ще изглежда, сякаш местонахождението му е в епицентъра на космоса. В действителност вариации могат да съществуват само между няколко големи възела от свръхсгъстено пространство. Космосът ще изтънее с умирането на вселената. Но докато съществуват следи от вариации между последните черни левиатани, космосът все още ще диша. Подобно на огромни кораби, плаващи върху парообразно и непрестанно стапящо се море, не е невъзможно да си представим сблъсък между тях. Ако подобен сблъсък се случи, корабите могат да се разпаднат, разпръсквайки товара си, и по такъв начин създавайки ново море, през което оцелелите съдове ще продължат да плават.
Остави писалката и разтърка уморено слепоочията си. Правеше твърде много предположения, плаваше по прекалено много канали, без да спре и да се огледа. Как можеше която и да е от тези идеи да има нещо общо с електрическите потоци, използвани от унмерите? Ами разширяването на нагорещените газове? Дали добавянето на енергия към една система предизвиква разширение на пространството само когато има пространство, което да се разширява? Липсваха му необходимите уреди, за да провери теорията си. Подобни магьоснически познания бяха приоритет единствено на унмерите.
Загледа се през прозореца към залязващото слънце, чудеше се откъде се вземат свирепите му пламъци, превръщащи небето и морето в кръв. То бе само една от безбройните звезди в космоса. Вселената беше огромна и непознаваема, надхвърляща всякакви предели на въображението. Дали унмерите бяха разбирали напълно какво правят?
Тази нощ Лусил не дойде при него в леглото. Маскелин остана сам и не можа да заспи. Всеки път, когато затваряше очи, виждаше унмерските бойни кораби в пристанище, което вече не съществуваше. Старият кораб се люшкаше и ръмжеше, а ветровете вдигаха пяна от вълните на Море Лукс и я хвърляха върху прозорците на каютата. Ставаше все по-студено.
По някое време все пак беше заспал, защото се събуди в мрака преди зазоряване, задъхан и завладян от ужас и странната увереност, че някой му е сложил унмерските очила. Не можеше да се отърве от усещането, че го наблюдават.
Дали не бе сънувал нещо?
Опита се да си припомни…
Рее се из вакуума сред сфери от светлина, които се разширяват постепенно в мъртвото пространство… Сънува експлозия в тъмнината, огромен кипящ мехур от енергия. Мехурът се разширява далеч отвъд пределите на въображението му… Досети се, че светлинните частици се разделят, докато се раздалечават, и оставят след себе си вълни от енергия. Между тях нямаше пространство, защото все още не беше създадено. Пространството и времето съществуваха само в огромния куп от енергия, останал назад. Най-краткото разстояние между различните частици бе вълна. Самото пространство бе само потенциал между всеки две точки. Той виждаше вселената като пулсации от енергия, разширяващи се и отскачащи назад, но през територия, която всъщност не съществува.