Тя вдигна телефона, за да поръча на помощника си да се обади на Никос, но промени решението си. По-разумно беше да се обади лично като на близък приятел. Докато набираше номера, Анита подбираше внимателно думите си.
Не я свързаха веднага, но тя зачака търпеливо, като сдържаше темперамента си и когато Стефан вдигна, гласът й беше топъл и приятелски като неговия.
— Анита! Каква приятна изненада. Извини ме, че те накарах да чакаш.
— О, няма проблеми. Всъщност съм изненадана, че успях да се свържа със зает човек като теб толкова лесно. Надявам се, че ти и прекрасната ти жена сте добре.
— Добре сме, разбира се. А ти?
— Чудесно, благодаря. Доста съм заета. Но съм доволна от работата, тъй като ме разсейва от тъжните мисли за Пол.
— Той много ни липсва.
— Да, така е. Но за мен е приятно да прекарвам дните си в „Морнингсайд“. Той е тук, във всяко ъгълче. За мен е важно да… — Тя удебели леко гласа си — … важно е да запазя спомените за него живи и да знам, че старите му приятели го помнят също като мен. Знам, че мина много време, откакто ти се обадих за последен път и се срамувам от това.
— Няма защо. Времето просто лети, скъпа.
— Да, но кой да си каже, че никога не трябва да се отдалечаваш от приятелите си? И ето сега, Стефан, след толкова дълго време, ти се обаждам за услуга. Едва събрах сили да го направя.
— Как мога да ти помогна, Анита?
Тя хареса факта, че долови известна предпазливост в гласа му. Вероятно бе свикнал разни стари познати вечно да го молят за услуги.
— Ти беше първият човек, за когото се сетих. Защото знам кой си, а и заради приятелството ти с Пол.
— Имаш проблеми с „Морнингсайд“ ли?
— Проблеми? — Тя направи кратка притеснена пауза и дори успя да вложи лек страх в гласа си. — О, не. Не, Стефан, нищо такова. Надявам се не мислиш, че ще ти се обадя, за да искам някаква финансова… О, толкова съм притеснена.
Анита се завъртя весело на стола си.
— Става дума за един клиент и предмети на изкуството, които се опитвам да открия за него. Честно казано, сетих се за теб, тъй като предметите са гръцки.
— Разбирам. Да не би клиентът ти да се интересува от нещо от моята колекция?
— Зависи — леко се засмя тя. — Случайно да притежаваш трите орисници?
— Орисниците?
— Три малки сребърни статуетки. Могат да бъдат свързани в основата си, така че да образуват комплект.
— Да, чувал съм за тях, но само като интересна история. Статуетки, изработени на Олимп, които, ако са заедно, биха донесли на собственика си всичко — от вечен живот до несметни богатства. И дори прочутите три желания — по едно от всяка орисница.
— Легендите увеличават стойността на предмета.
— Наистина е така. Но впечатлението ми беше, че орисниците са изгубени. Ако въобще някога са съществували.
— Вярвам, че са съществували — усмихна се Анита и прокара пръст по Клото, която стоеше на писалището й. — Пол често говореше за тях. А най-важното е, че й клиентът ми вярва в съществуването им. Честно казано, Стефан, той възбуди интереса ми и направих някои проучвания. Източникът ми, който изглежда надежден, спомена, че една от статуетките е в Атина.
— Не съм чувал абсолютно нищо по въпроса.
— Проверявам всички възможни следи. Не обичам да разочаровам клиентите си. Надявах се, че ти ще можеш да направиш някои дискретни проучвания. Ако мога да се измъкна от работа през следващите няколко седмици, с удоволствие бих дошла лично в Гърция. Така ще съчетая бизнеса с удоволствието.
— Разбира се. Трябва да дойдеш и да отседнеш у нас.
— О, не бих искала да ви се натрапвам.
— Къщите за гости и тук в Атина, и във вилата ни на остров Корфу са на твое разположение. А междувременно, с удоволствие ще задам няколко дискретни въпроса.
— Не мога да ти кажа колко съм ти благодарна! Клиентът ми е доста ексцентричен и направо е полудял по тези статуетки. Ако открия поне една, това ще означава много за мен. Пол би се гордял изключително много, ако можеше да узнае, че „Морнингсайд“ е участвал в откриването на орисниците.
Доволна от себе си, Анита направи още едно обаждане, този път лично. Погледна часовника си, после прелисти календара с ангажиментите си и прецени кой ще е най-удобният момент за срещата, която възнамеряваше да си уреди.
— Охранителна компания „Бърдит“.
— Анита Гай търси Джак Бърдит.
— Съжалявам, госпожице Гай, господин Бърдит не е на разположение в момента. Мога ли да приема съобщение за него?
Не е на разположение? Тъп кретен, не знаеш ли коя съм аз? Анита изскърца със зъби.
— Трябва да говоря с господин Бърдит колкото е възможно по-скоро.