Освен това Тия изглеждаше доста ентусиазирана. Според него й беше нужно да прекара известно време насаме със себе си. Следователно, първата задача бе да опразни апартамента й и да й осигури малко спокойствие.
— Всички трябва да помислим по въпроса — каза той и макар да не повиши глас, бъбренето замря.
Джак забеляза този факт и го маркира в паметта си.
— От моя страна няма проблеми — отвърна Джак и стана. — А междувременно, имам нещо за теб, Тия.
— Нещо за мен?
— Приеми го като подарък за домакинята. С благодарности за китайската храна.
Той бръкна в чантата си и извади телефон.
— Обезопасен е — каза Джак. — А след като го включа, линията също ще бъде обезопасена. Можеш да я използваш, за да се обаждаш и да приемаш обаждания, които не искаш да бъдат чути от нашите подслушвани. Предполагам, не е нужно да ти казвам да не даваш номера на всекиго.
— Не. Но не трябва ли телефонната компания да… Няма значение.
Той й се ухили.
— Къде искаш да го включа?
— Не знам.
Тя разтърка чело и се опита да мисли. Кабинетът й беше зает, тъй като Клио се нуждаеше от него за спалня. А й се струваше ужасно егоистично да го сложи в собствената си спалня.
— В кухнята — реши накрая тя.
— Добър избор. Ще се погрижа за това. Ето ти номера — добави той, като извади малка картичка от джоба си.
— Трябва да го запаметя, а после да изям хартийката, нали?
— Права сте, докторе — ухили се той, като вдигна чантата си и тръгна към кухнята. — Струва ми се, че тук е доста претъпкано. А у нас има достатъчно място. Ребека е отседнала при мен.
— Наистина ли? — с опасно мек глас попита Мълаки.
— Престани — измърмори Ребека тихо.
— Мога да приема още хора, стига някой да иска да се премести.
— Аз ще дойда — скочи Клио, като внимаваше да не поглежда Гидиън.
Но Джак го погледна и видя изненадата и гнева му.
— Чудесно. Приготви се. Няма да се бавя дълго.
— Нямам много багаж — каза Клио и се усмихна на Тия. — Сега най-после ще можеш да си вършиш работата спокойно.
Тя влезе в кабинета, а Мълаки погледна сестра си вбесено. Ребека се прозя небрежно.
— Мислиш ли, че ще ти позволя да тръгнеш с някакъв мъж по този начин? — попита Мълаки.
— И какъв е този начин, Мълаки?
Ребека запърха с мигли кокетно, но очите й бяха леденостудени.
— Ще видим тази работа — скочи той и влезе в кухнята след Джак. — Искам да поговоря с теб — каза му той.
— Усетих. Само ме остави да се погрижа за това.
Мълаки се намръщи и се вгледа как работи. Нямаше представа какво прави този тип с малките инструменти, но очевидно Джак беше наясно.
— Подай ми малката отвертка от комплекта — помоли го Джак.
— В стената ли ще го завинтиш? — изненада се Мълаки, като му подаде отвертката. — Тия няма да се зарадва на това.
— Малки жертви, големи резултати. Тя вече се примири с много повече, отколкото няколко дупки в стената.
Джак нагласи телефона, включи го, извади от чантата си нещо, което приличаше на миниатюрен компютър, и набра няколко номера.
— Можеш да го използваш, за да се свържеш с майка си — любезно каза Джак. — Но не бих споменал на доктор Марш, че телефонната компания няма да получи пари за проведените разговори. Телефоните на майка ти са чисти. Или поне бяха, когато ги проверих. Показах й какво да търси и тя ще проверява два пъти дневно. Тя е умна жена. Не мисля, че ще успеят да я надхитрят.
— Бързо си създаваш впечатление.
— Да. Това е готово. Обади се на някого — добави той и прибра инструментите си.
— Защо тогава не се оттеглим в кабинета ми? — предложи Мълаки и извади две бири от хладилника.
От мястото си на канапето, Ребека виждаше ясно разигралите се драми. Двамата й ядосани братя изчезнаха в различни посоки. Гидиън влезе в малката стая след Клио и затръшна вратата след себе си. Мълаки излезе от апартамента заедно с Джак.
— Май всички тръгнаха да се разправят и ни зарязаха — каза тя, като се протегна, прозя се отново, изморена от дългия полет, и се усмихна на Тия. — Ще ти помогна да пооправим хаоса, който сътворихме в дома ти. А ти ще ми разкажеш какво става между брат ми и Клио, а също и между другия ми брат и теб.
Тия се огледа стреснато.
— Не знам откъде да започна.
— Избери си място — посъветва я Ребека. — Аз съм добра в разтребването.
— Какво искаш да кажеш с това „аз ще дойда“? — попита Гидиън.
— Разумно е — отговори Клио, докато пъхаше дрехите си в торбата. — Тук е претъпкано.
— Не чак толкова претъпкано.
— Достатъчно, за да те накара да спиш на проклетия покрив — отвърна тя, като вдигна чантата на кушетката и се обърна към него. — Слушай, готин, ти не искаш дори да ме видиш. Показа ми го съвсем ясно. Така че, ако изчезна оттук, и за двама ни ще е по-лесно.