— Толкова ли е лесно за теб? Човекът казва, че у тях има място и ти веднага скачаш.
Страните й пребледняха, а очите й запламтяха.
— Майната ти.
Тя грабна чантата си, но Гидиън също я хвана. В продължение на десет секунди всеки я дърпаше към себе си.
— За какъв ме взимаш?
— Не знам.
Въпреки съветите на Мълаки, Клио не възнамеряваше да използва в борбата с Гидиън сълзи и сега, когато те замъглиха зрението й, побесня.
— Но знам ти за каква ме взимаш! Лъжкиня и мошеничка. При това евтина.
— Не е вярно. По дяволите, Клио, ядосан съм ти. Имам право да бъда ядосан.
— Добре. Бъди си ядосан. Не мога да те спра. Но не е нужно да ме тормозиш с това всеки ден. Оплесках нещата. Съжалявам. Край на историята.
Тя го бутна, за да вземе чантата си, но той я хвана за ръцете здраво.
— Не плачи. Не исках да те карам да плачеш.
— Пусни ме — извика тя, като се опита да преглътне сълзите, които обаче се стекоха по страните й. — Няма да се унижавам, за да постигна своето.
— Не плачи — повтори Гидиън и я притегли към себе си. — Не си отивай — помоли я той и я залюля в ръцете си. — Не искам да отиваш. Не искам да ме оставяш.
— Това няма да доведе доникъде.
— Остани — отново помоли Гидиън и потърка бузата си в нейната. — И ще видим какво ще стане.
Тя въздъхна и облегна глава на рамото му. Беше й липсвало. Господи, тази връзка й липсваше толкова силно, че чак сърцето я болеше.
— Не трябва да се разтапяш от женските сълзи, готин. Не ставай балама.
— Остави ме аз да се тревожа за това. Хайде, хайде.
Той целуна нежно мократа й страна, после впи устни в нейните.
Нежността на целувката я накара да затрепери. Дори когато стана по-страстна, тя бе изключително топла и мила, без бурната страст, която Клио очакваше и разбираше.
За първи път в живота си тя стоеше абсолютно безпомощна, а един мъж имаше пълна власт над нея. Над сърцето, тялото и ума й.
Това я ужаси. И изпълни с радост.
— Не бъди мил с мен — каза тя, като затвори очи и скри лице в рамото му. — Пак ще оплескам нещата.
Гидиън си помисли, че Клио далеч не бе толкова сурова, за колкото се представяше. Не беше и толкова самоуверена.
— Позволи ми за това аз да се тревожа. В момента ти трябва да направиш само едно — добави той.
— Какво?
Той й се усмихна.
— Да разопаковаш багажа си.
Клио подсмръкна, после реши да се заяде с него.
— Така ли постигаш онова, което искаш? Като си мил и любезен?
— Стига, Клио.
Гидиън погали лицето й нежно и видя как тревогата се възвръща в дълбоките й, тъмни очи. Нямаше нищо против. Щом се тревожеше, значи мислеше за него.
— Красива си. Ужасно красива. Това определено ме разсейва. Разопаковай — повтори той. — А аз ще съобщя на Бърдит, че оставаш тук. С мен — добави той. — Ти си с мен, Клио. А това е нещо, с което и двамата трябва да свикнем.
Джак се огледа внимателно, когато излязоха на покрива. Помисли си, че оттук имаше само един изход. А това превръщаше района или в капан, или в стабилна защита. Май щеше да е разумно да вземе някои мерки.
Ако човек не очакваше войната, винаги губеше битката.
— Страхотна гледка — отбеляза той.
— Имаш ли цигари?
— Не, съжалявам. Никога не съм пушил.
— А аз ги отказах — сви рамене Мълаки. — Преди известно време. Но сега съжалявам. Е, хайде тогава, първо да си изясним нещата.
— Имаш предвид Ребека, нали?
Мълаки кимна.
— Точно така. Тя въобще не би трябвало да е тук, но след като е, не може да живее при теб.
— „Не трябва.“ „Не може“ — каза Джак и се облегна на парапета. — Ако използваш често тези думи, когато говориш с нея, сигурно имаш доста белези.
— Вярно е. Нашата Бека е доста упорито създание.
— И много умна. Харесвам това. Харесвам и лицето й — добави Джак, приковал очи в Мълаки. — Харесвам целия пакет. А това е проблем за теб, тъй като ти е сестра. Джак отпи от бирата и продължи: — Аз също имам сестра, така че те разбирам. Моята изчезна и се омъжи за някакъв тип, въпреки че според мен въобще не трябваше да знае какво е това секс. Вече има две деца, но ми е приятно да си мисля, че ги е намерила под някой малинов храст. Вероятно под същия, под който мама е намерила нас.
Мълаки развеселено пъхна ръце в джобовете си.
— Да не би да отглеждаш малини в апартамента си?
— Почакай да ти обясня. Ребека зае спалнята за гости. Изборът си беше неин. И ще остане така. Обещах на майка ти, че ще се грижа за нея. Не се отмятам от думата си, особено дадена на човек, когото уважавам.