— Аз… аз не пия — успя да промълви тя.
— Така ли? — изненада се той. — Е, това отхвърля първата стъпка, която един мъж може да предприеме, за да прекара известно време с интересна и привлекателна жена. Бихте ли искала да се поразходим?
— Моля?
Това не беше възможно. Нямаше начин да е решил да я сваля. Мъжете не ухажваха жени като нея. Особено такива хубави мъже с рядък акцент.
— Едно от най-хубавите неща в Хелзинки през лятото е слънцето.
Той се възползва от объркването й, за да я хване нежно за ръката и да я отдалечи от входа на хотела.
— Ето, вече е девет и половина, а е светло като ден. Направо е жалко да похабим завършека на такъв ден, нали? Ходихте ли долу на пристанището?
— Не. Аз…
Объркана от хода на събитията, тя хвърли поглед към входа на хотела. Уединение. Безопасност.
— Аз наистина трябва…
— Имате ли ранен полет сутринта?
Той знаеше, че няма, но се зачуди дали Марш щеше да го излъже.
— Не. Всъщност не. Тук съм до сряда.
— Добре тогава. Позволете ми да взема чантата ви.
Той свали елегантното куфарче от рамото й и го прехвърли на своето. Направи го небрежно и изискано, макар тежестта да го учуди.
— Сигурно е сериозно предизвикателство да изнасяте лекции в страна, където не говорят езика ви.
— Имах преводачка.
— Да. И тя беше доста добра. Но все пак не е лесно, нали? Изненадана ли сте от интереса, който проявяват тук към древногръцката митология?
— Има много общи неща между древногръцките богове и скандинавската митология. Божества с човешки пороци и добродетели, авантюри, кръвосмешения, предателства.
Мълаки си помисли, че ако не започне да направлява разговора, щеше да му се наложи да изслуша нова лекция.
— Права сте, разбира се. Аз също съм от страна, която цени легендите си. Била ли сте някога в Ирландия?
— Веднъж, когато бях много малка. Нищо не помня.
— Жалко. Трябва да се върнете. Да не ви е студено?
— Не. Чувствам се чудесно.
В мига, когато го каза, тя осъзна, че трябваше да се оплаче от студа и да се измъкне. Следващият проблем бе, че заради объркването си не бе обърнала внимание накъде отиват. Сега нямаше абсолютно никаква представа как да се върне до хотела. Но надали щеше да е трудно. Хелзинки бе лесен за ориентиране и спретнат по скандинавски.
Улиците бяха прави и чисти и, макар да бе почти десет вечерта, изпълнени с хора. Беше съвсем светло, разбира се. Тази неописуемо ярка лятна светлина, която обливаше града с пленително сияние.
Тя осъзна, че досега дори не се бе оглеждала наоколо. Не се бе разхождала безцелно, не бе пазарувала, не беше пила кафе в някоя сладкарница на тротоара.
Беше живяла тук така, както в Ню Йорк. Стоеше в безопасното си гнездо, докато й се наложеше да излезе и да изпълни задълженията си.
Той си помисли, че Марш прилича на лунатик, който излиза от транс и оглежда околността. Ръката й все още бе скована, но надали щеше да побегне. Наоколо имаше достатъчно хора, които да я накарат да се почувства в безопасност с него. Тълпите, влюбените двойки и туристите се наслаждаваха на безкрайния ден.
От площада долиташе музика и там тълпата бе още по-плътна. Той я заобиколи и се насочи с Марш към пристанището, където палаво подухваше лек бриз. Там, до тъмносинята вода, където се люлееха белите и червени лодки, той я видя да се усмихва за първи път.
— Много е красиво — каза тя, като повиши глас, за да надвика музиката. — Идеално подредено. Иска ми се да бях взела ферибота от Стокхолм, но се страхувах, че ще хвана морска болест. Но пък щях да се разболея в Балтийско море, а това е нещо друго.
Той се засмя, а тя вдигна глава и се изчерви. Почти беше забравила, че говори с непознат.
— Звучи адски глупаво.
— Не, звучи чаровно — каза той и се изненада на искреността си. — Хайде да направим онова, което правят финландците по това време.
— Да отидем на сауна?
Той се засмя отново и я стисна нежно за ръката.
— Да пием кафе.
Струваше й се невъзможно. Нямаше начин да седи в претъпканото кафене на тротоара под перлената светлина в единадесет вечерта, на хиляди километри от дома си. И със сигурност не бе възможно да седи срещу толкова хубав мъж. Тя едва успяваше да удържи желанието си да се огледа наоколо, за да се увери, че той не говори с някой друг.
Хубавата му кестенява коса потрепваше около лицето му от постоянния бриз. Беше вълниста и отразяваше отблясъците на слънцето. Лицето му беше гладко и тясно с почти незабележимо хлътвали бузи. Устата му бе с твърдо очертание, но можеше да се извие в усмивка, която да накара всяко женско сърце да запърха.