— Никой не го отрича — отвърна Джак, като зави по Пето авеню и потегли на изток по „Лексингтън“, наблюдавайки внимателно огледалото за обратно виждане.
— А като член на отбора имам право да знам какво си говорихте. Ние сме екип, Джак, а не сбирщина петли и кокошки.
— Това няма нищо общо с начина, по който си закопчаваш блузата, ирландке, така че охлади феминистките си страсти.
— Но това е обидно.
Джак подкара на юг за известно време, после отново потегли на изток. Реши, че нямат опашка, а не забеляза да наблюдават и сградата на Тия. Това, разбира се, можеше да се промени, но засега им вършеше работа.
Той остави Ребека да беснее мълчаливо на път за вкъщи. Заобиколи сградата и отвори гаража с електронната и карта. Стоманената врата се издигна и той вкара джипа вътре.
В гаража бяха паркирани и поршето, харлито му и буса за наблюдения. Един мъж имаше нужда от играчки. Прибирането им в обществен гараж никога не бе съществувало като необходимост пред него, не само защото годишният наем щеше да надвиши сумата на образование в Харвард, но и защото ги искаше близо до себе си. И под собствената си охранителна система. Той излезе от джипа, настрои ключалките и алармите на вратата и джипа, после отключи асансьора.
— Идваш ли? — попита той Ребека. — Или предпочиташ да се цупиш в гаража?
— Не се цупя — отвърна тя и мина покрай него със скръстени пред гърдите ръце. — Макар това да е естествената реакция, след като се отнасят с теб като с дете.
— Отношението като към дете определено не е от нещата, които имам наум. Е, добре, избери си. Кое искаш да чуеш? Това или онова, или другото?
Ребека вдигна глава, като внимаваше да не се ухили.
— Ще избера това.
— Добре. Това е тревогата на брат ти, предизвикана от факта, че живееш при мен.
— Не му влиза в проклетата работа, нали? Ама че наглост да говори по мой адрес, при положение че той самият се е приютил при Тия. Надявам се, че си му го казал.
— Не — отговори Джак, като задържа вратата на асансьора отворена, за да й даде възможност да се втурне разгневено в апартамента. — Казах му, че съм влюбен в теб.
Ребека застина на място и се завъртя.
— Какво, какво?
— Това май го успокои повече, отколкото теб. Трябва да свърша малко работа. Ще се върна след един-два часа.
— Ще се върнеш?! — извика тя и протегна ръце напред, сякаш за да запази равновесие. — Не можеш да изчезнеш просто така, след като ми каза подобно нещо.
— Не го казах на теб, а на брат ти. Просни се в леглото, ирландке. Изглеждаш скапана.
С тези думи Джак затвори вратата, заключи Ребека вътре и я остави да ругае ожесточено.
Не отиде далеч. Слезе само до базата, която поддържаше в сградата. Работеше там, когато му беше удобно или се чувстваше неспокоен в апартамента си горе и търсеше усамотение.
А в момента искаше и удобство и спокойствие.
Мястото беше изключително удобно. Джак никога не бе разбирал смисъла на спартанските работни места, ако човек може да си позволи нещо друго. Имаше меки кресла, добро осветление, за да компенсира липсата на прозорци, старинни килими, в които беше влюбен, и чудесно оборудвана кухня.
Първо влезе в нея, включи кафеварката и докато я чакаше, прегледа съобщенията, които бяха пристигнали по различните линии. Включи един от компютрите, пусна електронната си поща и изслуша съобщенията, дока то си приготвяше първата чаша кафе.
Отговори делово на спешните, остави за по-късно другите и се прехвърли на личните си съобщения.
„Извънземните, след като проведоха върху мен и майка ти зловещи медицински експерименти от изключително срамно сексуално естество, ни върнаха на земята. Можеш да чуеш всички подробности в шоуто на Лари Кинг. А сега, след като приковах вниманието ти, може би ще отделиш пет минути от скъпоценното си време, за да ни се обадиш. Майка ти ти изпраща много целувки. Аз не. Харесвам сестра ти повече. Винаги съм я харесвал повече. Познай кой.“
Джак се засмя и седна пред компютъра.
„Съжалявам за преживяването с извънземните. Обикновено те имплантират проследяващи устройства в отвлечените. Разумно ще е да дъвчеш станиол, докато провеждаш лични разговори, тъй като това съсипва честотите им. Само за лична информация. Току-що се върнах в Ню Йорк. Държа красива ирландска червенокоса затворничка в апартамента си. Възможността за екзотични сексуални услуги от страна на същата може да ми осигури солидна заетост през следващите няколко седмици. Прати много целувки на мама. Никакви на теб. Дори не съм сигурен дали ти си ми баща. Познай кой.“
Джак се усмихна доволно при мисълта колко щеше да се зарадва баща му на писмото и го изпрати. После се захвана за работа.