— И ти се предаде.
Стюарт взе лъжицата си, после я остави отново на масата.
— Изглеждаше доволна от начина, по който стояха нещата. Децата напускат дома си, Тия. Ако се оженят, живеят с другия човек през по-голямата част от живота си. Аз уредих живота си по начин, който ме задоволява и ми доставя удоволствие. Ти си родена от двама ужасно съсредоточени в себе си хора. И всичките ти фобии и нервни разстройства са просто друг вид съсредоточаване в теб самата.
Тия се вторачи в него, после се засмя леко.
— Предполагам, че си прав. Не искам да остана такава. Почти на тридесет съм обаче. Доколко бих могла да се променя?
— Независимо дали се променяш или не, все пак си почти на тридесет. Какво значение има възрастта?
Тия се облегна назад зашеметена.
— Никога преди не си ми говорил по този начин.
— Никога преди не си идвала при мен — сви рамене той. — Нямам навика да променям навиците или рутината си. А като говорим за това… — Той погледна часовника си.
— Имам нужда от услуга — бързо каза Тия.
— Да, това наистина е забележителен ден в семейство Марш — усмихна се баща й.
— Става дума за трите орисници.
Лекото нетърпение, което се бе изписало по лицето на Стюарт, изчезна.
— Наскоро май доста се интересуваш от тях.
— Да, така е. Бих искала този интерес да си остане между мен и теб. Анита Гай също проявява засилен интерес. Може отново да те разпита за статуетките, да се опита да научи някоя подробност. Ако и когато го направи, чудя се дали би могъл да си припомниш — небрежно и несигурно, как някой ти е споменал, че едната орисница е била видяна в Атина.
— Атина? — учуди се Стюарт и се облегна на стола си. — Каква е тази игра, Тия?
— Важна.
— Анита не е жена със скрупули, която би се поколебала да наруши правилата, ако има полза.
— Напълно наясно съм с това. Дори повече, отколкото мога да ти кажа.
— Тия, неприятности ли имаш?
За първи път, откакто бе влязла в дома на родителите си, Тия се усмихна.
— Никога не си ме питал такова нещо. Нито веднъж в живота ми. Ако съм се забъркала в неприятности, възнамерявам да се справя с тях, дори да им се порадвам. Можеш ли да намериш начин да споменеш Атина пред нея?
— Лесно.
— И при никакви обстоятелства не й споменавай за дневника на Уайли, нито за връзката ми с човека, когото мама видя в апартамента ми.
— Защо пък да го правя? Тия, имаш ли някаква следа към една от орисниците?
Искаше й се да му каже, за да види гордостта и изненадата в очите му, но поклати глава.
— Много е сложно, но ще ти разкажа всичко веднага щом мога — отговори тя и стана. — Един последен въпрос. Като търговец, какво би платил за тях ти самият?
— Зависи. Може да се каже до десет милиона. Ако имам заинтересован клиент, бих го посъветвал да качи до двадесет. Вероятно и малко повече. В зависимост от проверката и потвърждението, разбира се.
Тия се усмихна.
— Разбира се.
Тя се приближи до баща си и го целуна по бузата.
— Ще се кача горе и ще се опитам да се сдобря с мама.
Докато Тия успокояваше майка си, Джак се отби в участъка. Би предпочел да остави Ребека в апартамента си, но тъй като единственият начин да се увери, че тя ще стои там, бе да я заключи, той я взе със себе си. Не искаше да рискува и да се прибере в разрушен апартамент, а не се съмняваше, че тя би изпълнила заплахите си.
Но пък това, че я взе със себе си, му даде възможност да я наблюдава как поглъща всяка подробност в полицейския участък. Едва ли не чуваше как колелцата в главата й се въртят, докато се качваха към стаята на детективите. Също така приятен му бе и начинът, по който ченгетата я оглеждаха с възхищение.
Ребека наистина изглеждаше страхотно. Буйна коса, искрящи очи, кожа като мляко и стегнато сексапилно тяло в тесни джинси.
Джак видя Боб, който седеше зад бюрото си, притиснал телефонната слушалка към ухото си. Боб огледа Ребека, после вдигна очи към Джак и му се усмихна одобрително.
— Изчакай тук една минута — промърмори Джак на Ребека, после тръгна към бюрото на Боб.
Седна на крайчеца му и размени няколко поздрава с другите ченгета, докато Боб довърши разговора си.
— Леле майчице! — каза Боб. — Откъде намери тази сексапилна червенокоса красавица?
— Как е жена ти?
— Достатъчно умна, за да знае, че когато спра да поглеждам сексапилни червенокоски, значи е време да хвърли буца пръст върху студеното ми мъртво тяло. Какво искаш?
— Още информация за студеното мъртво тяло, което обсъждахме вчера.
— Дадох ти всичко, с което разполагам.
— Имам нужда от снимка.
— Защо просто не ми поискаш значката?
— Благодаря, мога да си взема и моя собствена. Вероятно ще мога да ти се отплатя с малко информация, но първо трябва да го идентифицирам.
— Хайде да опитаме така. Ще ми разкажеш каквото знаеш, а аз после може и да ти намеря снимка на трупа.
— Искаш ли да се запознаеш с червенокосата?
Боб сложи пръст на китката си и кимна.
— Да, все още имам пулс. Как мислиш?
Джак се ухили и махна на Ребека да дойде при тях.
— Детектив Боб Робинс, Ребека Съливан, жената, за която ще се оженя.
Долната челюст на Боб увисна, очите му се ококориха и той скочи.
— По дяволите, Джак! Страхотно! Прекрасна работа! Хей, радвам се да се запознаем.
Ребека се усмихна весело.
— Джак храни илюзии. В момента сме само делови партньори.
— Тя е костелив орех, но работя по въпроса — каза Джак. — Ирландке, защо не разкажеш на онемелия ни приятел какво откри за склада в Джърси?
— Разбира се. След като се порових малко снощи, открих, че този имот, където наскоро е било извършено престъплението, бил продаден в деня преди зловещото събитие от „Антики Морнингсайд“.
— И поради каква причина би трябвало да ме заинтересува това?
— Позволи ми да ти покажа снимките на няколко човека — каза Джак. — Ако интуицията не ме лъже, може да имам интересен отговор на въпроса ти.
— Ако имаш следа в открит случай за убийство, не можеш да се ебаваш с нея, Джак.
— Проследи „Морнингсайд“.
— Анита Гай — ясно каза Ребека и двамата мъже се намръщиха. — За щастие, нямам тестостерон, който да ми замъглява мозъка. Анита Гай от „Антики Морнингсайд“. Няма да е лошо да я проверите, детектив Робинс. Няма смисъл да продължаваме нататък, докато не видим снимката и не се уверим, че убитият е онзи, за когото го мислим. — Тя се усмихна широко на Боб и продължи: — В крайна сметка, всички се стремим към едно и също, нали, детектив? Но ако нямате доверие на този тип тук — посочи тя Джак, — сигурно си имате основателни причини за това. Аз самата все още се чудя дали мога да му се доверя или не.
Боб въздъхна тежко.
— Ще ви дам снимката.
— Някога чувала ли си, че трябва да си пазиш един коз? — прошепна Джак, когато Боб се отдалечи.
— Да, чувала съм. Освен това съм чувала, че накрая трябва да сложиш картите си на масата. И моят начин свърши работа — каза тя, като отметна коса назад и се вгледа в лицето му. — Говориш за брак прекалено небрежно, Джак.
— Не е вярно. Но наистина ще се оженя за теб. Свиквай с тази мисъл.
— Господи, толкова си романтичен, че ще припадна.
Той се ухили.
— Ще ти дам романтика, ирландке. Само избери времето и мястото.
Ребека скръсти несигурно ръце пред гърдите си.
— Засега е по-добре да се съсредоточиш върху работата — каза тя.
— Мога да мисля за няколко неща едновременно — отвърна Джак и се смъкна от бюрото, когато Боб се върна с дебела папка.