Е, почти без помощта на химията.
Чувстваше се умна и уверена в себе си, дори властна.
Още по-приятно й стана, когато застана пред бюрото на помощника на Кари и той не я позна.
— Тия Марш — каза тя и се усмихна доволно, когато го видя да премигва изненадано. — Дали госпожица Уилсън има малко свободно време?
— Доктор Марш! Разбира се — отговори той и се вторачи в нея, докато се протягаше към телефона. — Веднага ще я уведомя, че сте тук. Изглеждате… великолепно днес.
— Благодаря ви.
Тия реши, че при първата удобна възможност ще отиде на пазар и ще си купи нов гардероб, който да отговаря на новата й прическа. И на новия й темперамент.
Щеше да си купи нещо яркочервено.
— Тия? — Кари излезе от кабинета си. Изглеждаше елегантна, делова и много забързана. — Нямахме среща, нали?
— Не, съжалявам. Имам нужда само от няколко минутки, ако успееш да ми ги отделиш.
— Наистина имам само няколко минутки. Ела при мен. Тод, трябва да получа анализа на сметките на Брокуей до обяд.
— Той не ме позна — каза Тия, докато Кари я водеше към луксозния си кабинет.
— Какво? А, Тод! — засмя се Кари, като погледна бързо монитора си и се отправи към каната с кафе. — Наистина изглеждаш различна, скъпа. Всъщност, прекрасна си.
Тя си наля една чаша, без да покани Тия, тъй като знаеше, че приятелката й не пие кафе. После прикова очи в Тия.
— Наистина прекрасна — повтори тя и се намръщи леко. — Но не е само косата — отбеляза Кари, като остави чашата си, стана и присви очи към Тия. — Правила си секс!
— Кари! За Бога! — извика Тия и бързо затвори вратата на кабинета.
— Правила си секс, откакто те видях за последен път — усмихна се Кари и размаха пръст. — Разказвай.
— Не съм дошла тук, за да говоря за това, а ти и бездруго имаш само няколко минутки.
За да успокои приятелката си, Кари отиде до бюрото и грабна телефона.
— Тод, не ме свързвай с никого. Кажи на Минлоу, че може да закъснея няколко минути за срещата в десет.
Тя затвори и се обърна към Тия.
— Готово. Говори. Искам подробности. Имена, дати, пози.
— Сложно е — отвърна Тия и задъвка долната си устна.
Стори й се, че прилича на Кларк Кент, който не трябва да споделя с никого, че е Супермен. Но тя не можеше да търпи подобно нещо.
— Обещай ми, че няма да кажеш на никого.
— Аз да не съм селската клюкарка? Аз съм Кари, Тия вече знам всичките ти тайни. Или поне ги знаех. Кой е той?
— Мълаки. Мълаки Съливан.
— Ирландецът? Значи се е върнал?
— Отседна при мен.
— Живее с теб? Ще отменя срещата в десет.
— Не, не — засмя се Тия. — И аз нямам време. Наистина. Веднага щом мога, ще ти разкажа всичко. Но той… Ние… Невероятно е! Никога не съм се чувствала толкова… ненаситна — изстреля накрая тя и се заразхожда развълнувано из кабинета. — Да, май това е точната дума. Ненаситна. Той не може да си държи ръцете далеч от мен. Не е ли страхотно? А и ме слуша и иска мнението ми. Подиграва ми се, но не по гаден начин, а с обич. Кара ме да се вглеждам в себе си, Кари, а когато го направя, не се чувствам толкова глупава, смотана и тромава.
— Никога не си била нито едно от тези неща, а щом той те кара да разбереш това, определено ще го харесам. Кога ще се запозная с него?
— Както ти казах, положението е доста сложно…
— О, Господи! Той е женен.
— Не, не. Нищо такова. Но работим по един проект.
— Тия, чакай да си изясня нещата. Да не би да ти иска пари или пък да инвестираш в нещо?
— Не — усмихна се Тия. — Но се радвам, че се тревожиш за мен.
— Влюбена си в него.
— Вероятно — отговори тя и си пое дълбоко дъх. — Ще мисля за това по-късно. В момента съм заплетена в една история, която е вълнуваща, интересна и доста опасна.
Кари седна отново.
— Започваш да ме плашиш.
— Точно това възнамерявах да направя — отговори Тия, като си припомни приятеля на Клио. — Изключително важно е да не споделяш с никого онова, което ти казвам. И да не споменаваш името на Мълаки — добави тя, като бръкна в чантата си и извади лист. — Ако решиш да ми се обадиш за нещо, свързано с разговора ни, използвай този телефон. Моят се подслушва.
— За бога, Тия! В какво те е въвлякъл този тип?
— Аз сама се въвлякох. И имам нужда да ми направиш услуга, която може да не е съвсем етична. Може дори да е нелегална, не съм сигурна.
— Не мога даже да се сетя как да ти отговоря.
— Анита Гай — каза Тия и се наведе напред. — „Антики Морнингсайд“. Трябва да знам с какви пари разполага. И лични, и вложените в бизнеса. Трябва да знам колко пари в брой може да събере бързо. Но тя не трябва да разбира, че я проучваш. Това е изключително важно. Има ли начин да събереш тази информация, без някой да я проследи към теб?