Кари стисна стола си, сякаш за да се задържи да не падне.
— Искаш да проверя нечии финанси и да ти предам информацията?
— Да, но само ако можеш да го направиш, без някой да те усети.
— Няма ли поне да ми кажеш защо?
— Ще ти кажа, че залогът е много голям и ще използвам предадената ми от теб информация, за да се опитам да свърша нещо важно. И справедливо. Освен това ще ти кажа, че Анита Гай е опасна и отговорна за смъртта поне на един човек.
— Господи, Тия! Не мога да повярвам, че водя такъв разговор с теб. Ако знаеш подобни неща за нея, защо не се обадиш в полицията?
— Сложно е.
— Искам да се запозная с този Съливан. Да го преценя лично.
— Веднага щом това стане възможно. Обещавам ти. Знам, че те моля за нещо изключително трудно. Ако не приемеш да го направиш, ще те разбера.
— Трябва да помисля по въпроса — въздъхна Кари. — Наистина трябва да помисля сериозно.
— Добре. Използвай номера, който ти дадох — каза Тия и стана. — Тя съсипва хората, Кари. Ще се погрижа да си плати за това.
— По дяволите, Тия, бъди внимателна.
— Не — усмихна се Тия и тръгна към вратата. — Вече не.
— Дай й още няколко минути — помоли Гидиън. — И бездруго няма да свършиш никаква работа, ако тръгнеш да обикаляш из града и да я търсиш.
— Няма я повече от два часа — отвърна Мълаки, който поне от час бе полудял от тревога. — Не трябваше да я пускам да излиза сама. Как тази жена изведнъж стана толкова твърдоглава? Когато се запознахме, беше мека като пластелин.
— Ако искаш изтривалка, иди си купи такава.
Мълаки се завъртя и впи разгневените си очи в Клио.
— Не се заяждай с мен.
— Тогава престани да се разхождаш като изнервено татенце, чиято малолетна дъщеря не е спазила вечерния си час. Тия не е глупава. Може да се оправи.
— Никога не съм казвал, че е глупава. Но няма много опит в живота, нали? Ако вдигаше тъпия си мобифон, нямаше да съм нервен.
— Споразумяхме се да не използваме мобифони, освен в спешни случаи — напомни му Гидиън. — Тези неща са като радиоапарати, нали?
— Това е спешен случай. Отивам да я търся — извика й, като се приближи до вратата и я отвори рязко.
Тия едва не падна в ръцете му.
— Къде беше? Добре ли си? — извика Мълаки, като остави Тия и торбите й на пода.
— Този шубелия се канеше да повика на помощ Националната гвардия. Това храна ли е? — попита Клио, като се отправи към торбите и взе една от тях. — По дяволите! Обяд!
— Отбих се в магазина… — започна Тия.
— Не мога повече! Не мога повече! — извика Мълаки, като дръпна другата торба от ръката й и я метна на Гидиън. — Колко пари имаш? — попита той брат си.
— Около двадесет американски долара.
— Дай ми ги — нареди му Мълаки и зарови в джоба си. — Няма да живеем по този начин като тълпа пиявици.
— Мълаки, парите нямат значение. Само… — Тия замълча, когато той я погледна разгневено.
— Но досега тези пари са все твои, нали? Е, стига вече. Ще се свържем с мама и ще я накараме да ни изпрати малко мангизи.
— Няма да го направиш.
Когато видя как Тия свива устни и тропва с крак, Гидиън махна на Клио и двамата се скриха от започващата престрелка в кухнята.
— Не съм живял на гърба на жена при никакви обстоятелства. А проклет да съм, ако го правя на гърба ни жената, с която спя!
— Разбрахме се, че ще ми върнеш парите. А ако си чак толкова изтормозен от мисълта да взимаш пари от мен, докато спим заедно, просто можем да престанем да го правим.
— Така ли мислиш? — извика той, като я хвана за ръката и я задърпа към спалнята.
— Престани! Престани веднага.
Тия се спъна и дясната й обувка се изхлузи.
— Какво ти става? Държиш се като луд.
— Така и се чувствам — отвърна Мълаки, като затръшна вратата на спалнята след тях и я притисна към нея. Няма да се откажа от теб каквото и да става — добави той, като притисна устни към нейните и тя усети наранената му гордост. — И няма да позволя ти да плащаш за всяка троха, която поглъщам.
Тия едва успя да си поеме дъх.
— Купих картофена салата, пушена пуйка и десерт. Но забравих за хляба.
Мълаки отвори уста, затвори я отново и облегна глава на нейната.
— Това не е шега за мен.
— А би трябвало да бъде. Залогът е много по-голям, отколкото една бакалска сметка, Мълаки. Ако майка ти изпрати пари, те могат да бъдат проследени. Глупаво е да рискуваме.
Тя прокара ръка по гърба му и погали напрегнатите му мускули.
— Имам пари. Винаги съм имала пари. Но никога не съм имала човек, който да държи достатъчно на мен, за да се чувства притеснен от парите ми.