Выбрать главу

— Ужасявам се да не си помислиш, че те приемам за даденост.

— Не е така — уверено отговори Тия и нежно погали лицето му. — Ти ме караш да се чувствам специална.

— Толкова време те нямаше, че полудях от тревога.

— Съжалявам — каза тя, но се усмихна доволно. Всичко е толкова странно. Толкова странно и прекрасно.

Целуна го нежно по устните и усети силното биене на сърцето му.

Помисли си, че силата е чудесно нещо, после обви ръце около врата му и го побутна към леглото.

— Ще те съблазня — каза тя и го целуна отново. — Това е първият ми опит, така че ще трябва да ми простиш грешките.

Тя го захапа леко по устната и попита:

— Как се справям досега?

— Страхотно.

Тия го бутна на леглото и седна в скута му.

— Сега за парите — промърмори тя, докато разкопчаваше ризата му.

— Какви пари?

Тя се засмя, разтвори ризата му и собственически прокара ръце по гърдите му.

— Винаги мога да ти поискам лихва.

— Добре. Както кажеш.

— И глоби — добави Тия, после захапа рамото му, отдръпна се назад, за да свали сакото си, но когато той се протегна към копчетата на блузата й, отблъсна ръцете му. — Не! Ти само ще гледаш.

— Искам да те докосна.

— Знам — бавно разтвори блузата си тя. — И това ми харесва.

Тия свали блузата си и се надигна, за да разкопчае панталона си.

— Отпусни се назад — прошепна му тя, като отново го целуна по устните.

Устните й се плъзнаха жадно по тялото му. Езикът й погали стомаха му и тя усети как мускулите му потреперват.

Мълаки беше вече твърд и обзет от диво желание, но и разбираше, че Тия иска да ръководи играта. Той се удържа и лежа пасивно, докато тя го събличаше, потиснал огромното си желание да я сграбчи и обладае.

Когато усети устата й върху себе си, той изстена гърлено и стисна чаршафа.

Мислите му бяха изпълнени само с нея. Мека кожа, горещи устни, нетърпеливи ръце. И онзи нежен, лек аромат, който винаги щеше да свързва с нея.

Доволните звуци, които излизаха от гърлото на Тия, докато го целуваше, сгорещиха кръвта му. Тя се плъзна върху него и невероятното усещане го накара да затвори очи.

Потъна в нея, готов да се удави.

Тия усети дивия галоп на сърцето му, когато прокара устни по гърдите му. Беше прекрасно да наблюдава как тялото му трепери, макар Мълаки да правеше всички възможно да се сдържи.

Толкова хубаво бе да знае, че можеше да вземе каквото иска и когато иска.

Дишането му се ускори и мускулите му се напрегнаха, а Тия продължаваше да го целува, докосва и измъчва. И през цялото време тя се чувстваше изненадващо сръчна и силна. Толкова… ненаситна.

Той промълви името й и тя се надигна. Изчака го да отвори очи, преди да се наведе и да го зашемети с дълга и страстна целувка.

— Никой не ме е искал по този начин. И аз самата не съм желала никого така.

Тя изстена леко, когато го пое в себе си. Ръцете му стиснаха хълбоците й и тя потрепери.

Залюля се, като стенеше от удоволствие от напрежението, което се надигаше у нея, и се наслаждаваше на всеки миг.

Очите им се срещнаха и тя се усмихна. Отметна глава назад триумфално и остави тялото си да я ръководи.

Част трета

Срязването

„Сами определяме съдбите си, добри или лоши, и те никога не могат да се променят. Всяка малка добродетел или порок оставят дребен белег завинаги.“

Уилям Джеймс

Глава 21

— Това е той — каза Клио, вторачена в снимката. — Той беше един от типовете в Прага. По-ниският — добави тя, като погледна Гидиън за потвърждение. — Вторият беше по-висок и с по-широки рамене. Тръгна след нас пеша, докато този отиде да вземе колата. По-едрият беше онзи, който ме следеше след срещата с Анита.

Тя си пое дълбоко дъх, за да облекчи напрежението в гърдите си, докато разглеждаше черно-бялата снимка — квадратното лице, оредяващата коса, наглия поглед.

— Това е онзи, който трябва да е тръгнал след Мики. Онзи, който го е убил.

Гидиън сложи ръка на рамото й.

— Видяхме ги доста добре в Прага.

— Добре, ще накараме Боб да провери познатите престъпници и да види дали може да открие нещо за втория — каза Джак, като взе снимката и я закачи на таблото, което бе сложил на стената.

Намираха се в неговата сграда, в онова, което той смяташе за делово крило.

— Името му е Карл Дубровски. Никога не е печелил почетните значки на скаутите. Повечето от постиженията му достигат до нападения и измами. Мускул под наем, малко мозък. Намерен е в празен склад в Ню Джърси като нещастния получател на четири двадесет и петкалиброви куршума.