— Качиха се горе, за да се отърват от нас за известно време, но…
Той се обърна към мониторите, затрака по клавиатурата на компютъра и включи камерите в апартамента. Жените се появиха на екрана и Мълаки подсвирна.
— Имаш шпионски камери в собствения си апартамент? Думата „параноя“ има ли някакво по-особено значение за теб?
— Предпочитам да си мисля, че съм просто внимателен.
— Ядат чипс — посочи Гидиън. — Знаех си, че Клио ще намери чипса. Прилича на купон. Господи, красива картинка са, нали?
— Класическа блондинка, великолепна червенокоска и сексапилна брюнетка — кимна Джак. — Погледнете ги добре, защото ще трябва да решим до каква степен ще ги замесим в историята.
— Не мисля, че имаме голям избор — отбеляза Гидиън.
— Винаги има избор.
— Искаш да кажеш, че можем да държим някои неща в тайна от тях — обади се Мълаки, който се бе навел към екрана и сега се изправи. — Да не ги посвещаваме във всичко, за да ги предпазим от Анита.
— Тя е отговорна вече за смъртта на двама души. Няма причина да се поколебае и да извърши и трето убийство.
— Няма да стане, Джак — каза Мълаки, докато наблюдаваше как Тия налива мляко в малка каничка. Ще се усетят. Мога да гарантирам, че Ребека ще се усети веднага.
— Прав си — съгласи се Гидиън.
— А и аз започнах цялата история с лъжа — продължи Мълаки. — Не искам отново да я лъжа. Те заслужават истината. Просто трябва да намерим начин да ги предпазим въпреки всичко.
— Мога да ги задържа в този апартамент за около седмица. Заключени и отрязани от света. Имаме нужда точно от около седмица, ако действаме разумно и бързо. Ще ни бъдат адски ядосани, когато ги освободим, но ще са в безопасност.
— Сериозен ли си по отношение на сестра ми?
Джак отмести очи от екрана и Ребека и погледна Мълаки.
— Сериозен до смърт.
— Тогава послушай съвета ми и прогони подобни мисли от главата си. Тя ще те одере жив, а когато свърши… Гидиън?
— Ще си тръгне и ще те изтрие от живота и спомените си като тебешир от черна дъска. Що се отнася до мен, аз не бих изключил Клио от играта. Тя изгуби най-добрия си приятел и заслужава да участва в отмъщението.
— Ако допуснем грешка, дори съвсем дребна грешка, някой може да пострада — напомни им Джак и почука с пръст по екрана. — И това може да е една от тях.
— Тогава няма да допускаме грешки — отвърна Мълаки. — Те се връщат. Изключи мониторите, освен ако не искаш да излеят врялото кафе в скута ти.
— Разумно — съгласи се Джак и изключи камерите. — Значи ще действаме като мускетарите, а?
— Един за всички… — започна Мълаки.
— … всички за един — довърши Гидиън.
Джак кимна и отключи вратата, за да пусне жените вътре. В същия момент телефонът звънна. Той погледна лампичката на таблото.
— Линията в горния кабинет.
Зад него, Тия едва не разля кафето, когато влезе и чу гласа на Анита.
— Джак, обажда се Анита Гай. Очаквах да ми се обадиш — долетя раздразненият й глас от телефонния секретар. — Спешно е. Онази Толивър ме тормози и искам да спре. Разчитам на теб, Джак.
Последва кратка пауза, после тонът й се промени и стана нежен и женствен.
— Ти си единственият човек, на когото мога да разчитам. Чувствам се ужасно самотна и уязвима. Моля те, звънни ми колкото се може по-скоро. Ще се почувствам много по-добре, ако знам, че се грижиш за мен.
— И „Оскар“-ът отива при-и-и… — просна се Клио в креслото. — Каква мръсница. О, Джак — изви тя с престорено женствен глас, като запърха с мигли. — Чувствам се ужасно самотна и уязвима.
Клио протегна дългите си крака и погледна Джак замислено.
— Чукал ли си я някога?
— Клио! Не можеш…
— Не — намеси се Ребека и заглуши протеста на Тия. — И мен ме интересува отговорът.
Мълаки и Гидиън се заеха с кафето. Джак кисело си помисли, че не постъпваха точно по мускетарски.
— Помислих за това. За около пет секунди. Но си представих една от онези машини за рязане на зеленчуци — отговори той и направи движение във въздуха, сякаш кълцаше нещо. — И как Анита вкарва члена ми в нея. А това не е особено привлекателно — добави той, когато другите двама мъже потръпнаха.
— Защо работиш за нея?
— Първо, не работя за нея. Съпругът й нае компанията ми. Харесвах го. Второ, работата си е работа. Да не би ти да качваш на корабчето си само хора, които одобряваш?
— Звучи основателно — кимна Ребека и му предложи купата с чипса.
— Ще й се обадиш ли? — попита го Тия.
— По-късно. Ще я оставя да се поизпоти малко. Мисля, че моят приятел — Боб — ще я посети утре. Това ще я накара да се изпоти още повече. Няма да й хареса да бъде разпитвана от полицията. А утре през нощта ще я сритаме здраво, като проникнем с взлом в „Морнингсайд“.