Ребека измърмори някаква ругатня, но се подчини.
— Харесвам начина, по който ме целуваш.
— Това е хубаво, тъй като възнамерявам да прекарам следващите петдесет години в целувки с теб.
— Когато подам пръст на един мъж, това не значи, че трябва да сграбчи цялата ми ръка. Сектор едно. Аларми — беззвучни и шумни — активирани. Детектори за движение — активирани. Инфрачервени лъчи — активирани.
Тя натрака на клавиатурата кодовете, които вече знаеше наизуст, и огледа мониторите.
— Външни и вътрешни врати — обезопасени.
Ребека продължи и изреди останалите шестнадесет сектора, които съставляваха охранителната система, създадена от Джак за „Морнингсайд“.
— Изключи алармите в пети сектор?
— Да ги изключа?
— Практика, скъпа. Изключи пети сектор за десет секунди.
Тя въздъхна и сви рамене.
— Изключвам пети сектор.
Джак се загледа с любов в нея. Пръстите й шареха по клавиатурата, а очите й напрегнато следяха мониторите.
— В сектора има сигнал. Да…
— Това е нормално. Продължавай.
— Секторът е изключен.
Ребека погледна часовника и преброи секундите. На десет включи отново системата.
— Алармите в пети сектор са включени.
— Казах ти десет секунди.
— Десет бяха.
— Не. Нужни са четири, за да може системата да заработи с пълна сила. Така че това прави четиринадесет.
— Тогава трябваше да ми кажеш…
— Казах десет, значи се нуждая от десет — погали и той по главата. — Успехът е закодиран в детайлите.
Ребека се намръщи, а Джак отвори чантата си, за да провери за последен път портативното си оборудване.
— Ако изключим цялото място, как после да върна охраната на линия?
— Това е сериозен въпрос. Стандартните аларми, външните врати и прозорците ще се включат веднага. Детекторите за движение, инфрачервените лъчи и вътрешните врати се включват ниво след ниво. Четири минути и дванадесет секунди, за да се задействат напълно. Системата е доста сложна.
— Струва ми се прекалено дълго. Мисля, че има начин да съкратим времето.
— Възможно е.
— Обзалагам се, че мога да сваля цяла минута от тези четири и дванадесет, ако имах достъп до цялата система и време да си поиграя с нея.
— Да не си търсиш работа, ирландке?
— Само казвам — усмихна се тя и се завъртя на стола. — Подходящото време има значение. За всички неща.
— Да не би това да е начин да ми кажеш, че не съм уцелил подходящия момент с теб?
— Казвам ти, че обичам аз да избирам момента.
— Няма да нараниш чувствата ми, ако посъкратиш този момент. А сега отивам да взема останалите.
Глава 23
— Място за паркиране на улицата. В Източната част — поклати глава Джак, който караше буса. — Трябва да приемем това като предзнаменование.
Той вкара буса между последен модел седан и очукан джип.
Клио погледна през предното стъкло към уличната лампа.
— Май сме на доста светло, а?
— Парите на данъкоплатците не са отишли напразно.
— Твоите може би. Но аз не получавам заплата напоследък — каза Клио и се ококори, когато Джак извади пистолет изпод седалката си. — Хей, юнако, не каза нищо за въоръжен обир.
— Трябва да сме готови за всичко. Стой спокойно — отвърна той, като излезе от буса и тръгна небрежно по тротоара, завъртя се и простреля уличната лампа с лек пукот и музикален звън на стъкло.
— Въздушен пистолет — обясни той на Клио, когато се върна в буса.
— Можеш да извадиш нечие око с това.
— И майка ми винаги така казва.
Джак се протегна назад и чукна три пъти по преградата, която разделяше кабината от задната част на буса.
Секунда по-късно бусът спря и задната врата се отвори. После се затвори. В страничното огледало Клио видя как Гидиън и Мълаки излизат на тротоара. Гидиън тръгна на изток, а Мълаки — на запад.
— Потеглиха — промърмори тя.
Изчакаха три дълги минути мълчаливо в тъмнината. После радиостанцията на Джак изписука.
— За един град, който никога не спи, тук е ужасно тихо — съобщи Мълаки.
— На изток също е чисто — докладва Гидиън.
— Останете на този канал.
Джак почука отново по преградата и погледна Клио, когато чу отговора отзад.
— Готова ли си?
— Абсолютно.
Излязоха от буса. Джак преметна чантата си през рамо, доближи се до Клио и я прегърна.
— Просто влюбена двойка, излязла да се поразходи.
— Ченгетата патрулират често из лъскави квартали като тоя — отбеляза тя. — Колко години в пандиза може да ти осигури онова, което носиш в чантичката си?
— Това е чанта. Най-обикновена чанта. От три до пет — отговори Джак. — Ако съдията е прекалено суров. Но ще се отърва с условна. Имам връзки.