— Тогава ние ще се справим с това. Ще работя с полицията. Компания „Бърдит“ ще провери, оцени, поправи или подмени всички части от системата, които е необходимо. За наша собствена сметка. Ще изпратя екипа си тук веднага щом ченгетата се изнесат. Помощната система се е включила пет минути след изключването на основната. Така че крадците надали са успели да изнесат нещо оттук. Според мен, най-разумно е да се провери този етаж и най-вече кабинетите.
Той замълча и огледа кабинета й.
— Имаш доста ценни вещи тук, а и в приемната отпред. Какво е положението с вратата на кабинета ти? Беше ли обезопасена?
Анита въздъхна тежко.
— Да. Заключих я и настроих алармата, преди да си тръгна. Полицаите мислят, че някой се е опитвал да я отключи.
Джак се намръщи, отиде до вратата и се наведе да огледа ключалката.
— Да, май са направили опит, но не много успешен — каза той и се изправи. — Не разбирам защо са си правили труда да проникват в кабинета ти, след като навън има толкова много ценни неща. Да, и тук има хубави предмети, но нищо, което да си струва времето и неприятностите.
Той я наблюдаваше внимателно, докато говореше и й се усмихваше мило и загрижено. Видя как Анита неволно стрелна очи към чантата на бюрото й.
— Надали са влезли в „Морнингсайд“, за да търсят офис оборудване — започна тя и се надигна.
С небрежно движение, Джак я изпревари до чантата й. Анита застина и очите й проблеснаха.
— Ще проверя системата внимателно — обеща й той, като вдигна елегантната и тежка чанта от змийска кожа. — Съжалявам, че ти се наложи да изтърпиш това, Анита, но повярвай ми, „Морнингсайд“ е защитен идеално.
Той й подаде чантата и видя как пръстите й неистово стисват меката кожа.
— Ще те закарам до вас, за да поспиш няколко часа, преди отново да се заемеш с това.
— Не бих могла да заспя — започна тя, но промени решението си. — Да, прав си. Би трябвало да се прибера у дома и да си почина малко.
Анита стисна чантата и съдържанието й под мишница и добави:
— И ще се чувствам по-спокойна, ако ти ме закараш у дома.
Джак разчиташе и той самият да поспи малко и се изненада, когато видя Ребека във всекидневната.
— Чух асансьора — каза тя. — Бях неспокойна. Излизал ли си?
— Да — отговори той и свали сакото си. — Анита ми се обади точно както очаквахме. А и всичко мина според очакванията, сякаш аз съм написал сценария. Вече е заключила орисницата в сейфа в дома си.
— Сигурен ли си?
— Като в смъртта и данъците.
Той й разправи накратко цялата история, после влезе в кухнята, извади портокалов сок от хладилника и отпи направо от кутията.
Ребека беше прекалено развълнувана, за да му се скара за това.
— Бил си толкова близо до нея — промърмори тя. — Не знам дали бих успяла да се въздържа да не я фрасна в лицето и да отнеса статуетката.
— Добра идея. Никога преди не съм удрял жена, но с нея сигурно би ми доставило удоволствие. Но не по-малко приятна ми е мисълта, че объркахме главата й — каза Джак и прибра сока в хладилника. — А и онова, което предстои, е твърде приятно. Ще преговорим всичко отново след няколко часа. Аз и най-способният ми техник — добави той, като я погали по косата, — ще проверим системата лично.
Ребека извади сока от хладилника, разтърси го, за да му покаже, че кутията е празна, после я хвърли в боклука.
— И каква е надницата ми?
— Задоволство от постигнатото. Откъде знаеше, че кутията е празна?
— Знам, защото си мъж, а аз съм израснала с двама такива. А след като покажа гениалността си с охранителната система?
— Ще предам доклада си на Анита. После ще си спомня за другата малка задачка, която ми беше възложила.
Той се прозя и разтърка лицето си.
— Но сега ще отида да взема душ и да поспя малко.
— Трудиш се доста усърдно — отбеляза Ребека, когато Джак тръгна към банята. — А и рискуваш много.
Той спря и се обърна. Лицето му беше пребледняло от умора и очите му изглеждаха по-тъмни и напрегнати.
— Когато нещо има значение, човек трябва да се труди за него. А рисковете са без значение.
Останала сама, Ребека шумно изпусна дъха, който дори не бе осъзнала, че задържа. Даде си сметка, че това бе наистина важно. Толкова важно, че дори я плашеше.
Помисли си, че се държи глупаво. Жена, която продължаваше да се дърпа от любовта, губеше ценно време.
Джак пусна силно душа, облегна се на плочките и дигна глава към горещата струя. Адреналинът, който го бе поддържал бодър двадесет и четири часа, се бе изчерпал.
Мозъкът му беше изтощен. Не можеше да си позволи се изправи срещу Анита, докато не си заредеше акумулатора. Още повече, че щеше да води Ребека със себе си. Той затвори очи и прогони всичките си мисли. Почти бе заспал прав и не чу как вратата на банята се отвори и затвори тихо. Не чу мекия шум от падането на халата на Ребека на пода.