Тя разтърси мократа си коса и попи капките от гърдите и рамената на Джак.
— Имах и свободата и уменията да го направя — продължи тя. — Виждах да се задават малки бури тук и там на хоризонта. Имаше и подводни течения, но те не ме тревожеха. Дори насън си мислех, че ако плаването е съвсем гладко, то става скучно. На палубата се появиха три жени. Това ми се стори интересно.
Ребека стана, отиде до скрина, издърпа горното чекмедже и извади бяла фланелка.
— Нямаш нищо против, нали? — попита тя.
— Не, разбира се.
— Знам къде си държиш нещата — каза тя, като нахлузи фланелката. — Бях любопитна. Е, докъде бях стигнала?
— Беше на яхтата заедно с орисниците.
— Да — усмихна се тя, доволна, че я е разбрал. — Първата, която държеше вретеното, заговори: „Аз преда нишката, но ти я превръщаш в онова, което искаш.“ Втората каза: „Аз отмервам дължината, но времето е твое.“ А третата, със сребърни ножици в ръка, ми каза следното: „Аз прерязвам нишката, защото нищо не може да продължи вечно. Не прахосвай онова, което ти е дадено.“
Тя седна отново и сви крака.
— После, както е типично за съществата от сънищата, те изчезнаха и ме оставиха сама на красивата бяла яхта. И тогава си казах: „Ребека Съливан, животът ти се простира пред теб като синята вода с нейните подводни течения и водовъртежи. Къде искаш да отидеш и какво искаш да направиш във времето, което имаш?“ И знаеш ли какъв беше отговорът?
— Какъв?
Ребека се засмя, наведе се и го целуна.
— Джак. Това беше отговорът. И не мога да лъжа, че не бях доволна от него. Знаеш ли кога сънувах този сън?
— Кога?
— В деня, когато се запознахме.
Тя пое вдигнатата му към нея ръка и потърка бузата си в нея.
— Не е странно, че това ме разтревожи. Аз съм предпазлива жена, Джак. Не се протягам към нещо само защото изглежда привлекателно. Била съм с трима мъже в живота си. Първият път беше заради непреодолимото ми желание да разбера за какво става дума. Вторият беше е момче, на което много държах и се надявах да прекарам остатъка от живота си с него. Но се оказа, че той е само едно от подводните течения. Ти си третият. Не се давам лесно.
Джак седна и протегна ръце към лицето й.
— Ребека…
— Не ми казвай, че ме обичаш — спря го тя с треперещ глас. — Не още. Сърцето ми се втурна към теб толкова бързо, че ме остави без дъх. Трябва да ми се проясни главата. Легни и ме остави да се сгуша в теб.
Той я притегли в леглото и облегна главата й на рамото си.
— Нямам нищо против да пътувам — каза Ребека и усети как ръката, която галеше косата й, замръзна.
— Добре.
Тя се усмихна, доволна, че Джак се напрегна. Някои неща, някои хубави неща, не идваха лесно, но си струваха усилията.
— Винаги съм искала да пътувам. И очаквам да науча много повече за бизнеса ти. Няма да си седя у дома и да гладя ризите ти.
— Аз и бездруго ги давам на химическо чистене.
— Чудесно. Но не мога да напусна Ирландия напълно. Майка ми… Мама ми липсва — гласът й потрепери и тя притисна лице във врата му. — Ужасно ми липсва. Особено сега, когато съм влюбена и не мога да й разкажа за това. Е, да се надяваме, че и това ще стане скоро.
Тя подсмръкна и избърса сълзите си.
— Но можеш да очакваш, че ще се набутам в компанията ти.
— Точно това искам. Искам те в живота си, Ребека. И искам аз да присъствам в твоя.
— Трябва да те попитам нещо. Защо бракът ти се разпадна?
— По много причини.
— Това е уклончив отговор, Джак.
— Основното ли? Искахме различни неща. Различни посоки. Различни цели.
— Какво искаше ти, а тя не?
Той мълча толкова дълго, че нервите й се опънаха.
— Деца.
Ребека затвори очи и се разтопи от облекчение и любов.
— Така ли? Колко деца имаш предвид?
— Не знам. Поне две.
— Само две? — изсумтя тя. — Страхливец! Можем да се справим и по-добре. Мисля, че четири са добра цифра.
Ребека придърпа чаршафа към врата си, въздъхна и затвори очи.
— Сега вече можеш да ми кажеш, че ме обичаш.
— Обичам те, Ребека.
— И аз те обичам, Джак. Поспи малко. Вече нагласих будилника ти за девет и половина.
Тя потъна в дълбок сън и се понесе по бялата яхта на синьото море. Този път Джак стоеше до нея.
Двадесет минути преди будилникът на Джак да иззвъни, Гидиън правеше първата кана кафе за деня. Той провери кухненските шкафове на Тия и откри гевреци с макови зрънца. Започваше да оценява любовта на американците към гевреците. Докато другите спяха, той пъхна геврека в джоба си, сипа си огромна чаша черно кафе и се отправи към вратата.
Щеше да закуси и да изпуши една цигара на покрива.