Отвори вратата и се вторачи в привлекателната чернокожа жена, която бе протегнала ръка към звънеца.
Тя подскочи, а той се стегна. Жената се засмя нервно и той се отпусна.
— И двамата се стреснахме, нали? — усмихна й се той широко. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— Аз съм Кари Уилсън, приятелка на Тия — отвърна тя и го загледа внимателно. — Вие сигурно сте Мълаки.
— Всъщност, аз съм Гидиън. Тия ми е говорила за вас. Ще влезете ли?
Тя присви очи.
— Гидиън кой?
— Съливан — отговори той и отстъпи назад, за да й направи път.
Мълаки излезе от спалнята.
— А това е Мъл — представи го брат му. — Тъкмо се надигаме. Легнахме си доста късно.
Застанала на прага, Кари се вторачи в двамата мъже.
— Мили боже, тя има двама от вас? Не знам дали да съм впечатлена или… Добре, ще си остана впечатлена.
— Всъщност един от тях е мой — обади се Клио, която излезе от кабинета на Тия, докарана само в мъжка фланелка. — Страхотни обувки — отбеляза тя, след като огледа Кари внимателно. — Вие коя сте?
— Избързвате с въпроса — решително я парира Кари, като влезе и затвори вратата. — Първо ми кажете вие коя сте? И къде е Тия?
— Още спи — отговори Мълаки и насочи към нея усмивка също така широка като тази на Гидиън и според Кари не по-малко подозрителна. — Съжалявам, но не чух името ви.
— Аз съм Кари Уилсън. И искам да видя Тия веднага — каза тя, като остави куфарчето си и вдигна нагоре ръкавите на сакото си от Дона Каран. — Или ще сритам някого в задника.
— Започни с един от тях — предложи й Клио. — Аз още не съм си изпила кафето.
— Защо не сипеш малко кафе на всички? — попита Мълаки. — Тия просто си доспива. Стояхме будни до късно.
— Отстрани се — заплашително каза тя и пристъпи напред. — Веднага.
— Добре — сви рамене Мълаки и се отмести от пътя й. — Мисля, че ще имаме нужда от кафе.
Завесите бяха спуснати. Всичко, което Кари видя в мрака, беше някаква купчинка в средата на леглото. Раздразнението й се превърна в страх, когато си помисли за нещата, които тримата непознати биха могли да причинят на доверчивата й приятелка.
Джобът на сакото на тъмнокосия мъж беше подозрително издут. Може би носеше оръжие. Нищо чудно да упояваха Тия с наркотици и да я заплашваха с пистолет. Ужасена, Кари дръпна завивките.
Тия лежеше чисто гола, сгушена уютно, с лека усмивка на лицето. Тя примигна сънливо, започна да се протяга и изпищя леко, когато видя приятелката си.
— Кари!
— Какво става тук? Кои са тези хора? Добре ли си?
— Какво? Какво?
Тия се изчерви и скромно скръсти ръце пред гърдите си.
— Колко е часът?
— Какво значение има, по дяволите? Тия, какво ти става?
— Нищо лошо, само… Господи, Кари, гола съм. Дай ми завивката.
— Дай да ти видя ръцете.
— Ръцете ми ли?
— Искам да проверя за следи от игла.
— Игла ли? Кари, не се друсам — развеселено отговори Тия, като протегна ръце към нея. — Повече от добре съм нали ти разказах за Мълаки?
— Да. Но не спомена за другите двама. А когато най-добрата ми приятелка, чиито зъби биха изпадали, ако си помисли да пресече на червено, ме моли да наруша закона, значи става нещо странно.
— Гола съм — беше единственото, за което се сети Тия. — Не мога да говоря с теб, когато съм гола. Трябва да се облека.
— Господи!
Кари нетърпеливо се втурна към гардероба и го отвори. Изсумтя, когато видя мъжките ризи, закачени до дрехите на Тия, извади един халат и го метна на леглото.
— Облечи това и започвай да говориш.
— Не мога да ти разкажа всичко.
— Защо?
— Защото те обичам.
Тия пъхна ръце в халата и се загърна. Веднага се почувства по-добре.
— Тия, ако тези хора те принуждават да правиш нещо…
— Не ме принуждават. Честна дума. Занимавам се с нещо, което трябва и искам да направя. И за тях, и за себе си. Кари, купих си червен пуловер.
Кари забрави за поучителната си лекция.
— Червен?
— Кашмирен. Май все пак не съм алергична към вълна. Пропуснах последните си два сеанса при доктор Лоуенстай и отмених месечния си час при алерголога. Не съм използвала инхалатора си повече от седмица. Е, само веднъж — поправи се тя. — Но го направих, защото се преструвах, така че това не се брои. Никога в живота си не съм се чувствала по-добре.
Кари седна на крайчеца на леглото.
— Червен пуловер?
— Наистина е червен. Мисля да си купя и сутиен „Уондърбра“, който да нося отдолу. Но това няма значение за него. Той ме харесва, дори когато съм облечена в скучно памучно бельо. Не е ли прекрасно?
— Да. Тия, да не би да си се захванала с онова, което правиш, защото си влюбена в него?
— Не. Започнах да го правя, преди да се влюбя в него. Той е свързан с това, Кари, но не той е причината. Не трябваше да те моля да ми търсиш информация за Анита Гай. Съжалявам, че го направих. Хайде да забравим за това.