Ако един лекар ти каже, че имаш някакъв проблем, веднага търсиш и второ мнение. „Морнингсайд“ беше не по-малко важен за нея от здравето й. Без него деловите и светските контакти щяха да замрат, а доходите й да спаднат катастрофално.
Анита Гай щеше да се погрижи за Анита Гай.
Тя се облегна на възглавниците, отпи от кафето и погледна усмихнато вратата на вградения гардероб. Зад страничния панел, където висяха ежедневните й дрехи, подредени грижливо по цветове, се намираше сейф, за който дори прислугата не знаеше.
Орисницата бе прибрана в него. Анита се радваше, че взломът я бе накарал да донесе статуетката тук. Отдавна вече не мислеше за нея като за стока на „Морнингсайд“, а като за собствена вещ.
Разбира се, щеше да я продаде без колебание на подходящата цена. Но когато се сдобиеше и с трите статуетки, първо щеше да им се порадва. Това беше нейната малка тайна. Вероятно щеше да ги изложи някъде за известно време, за да получи добра реклама, а после — да ги продаде.
Анита Гай, кльощавото момиченце от Куинс, щеше да направи велико откритие, да извърши най-големия удар на века сред антикварите. Човек не можеше да си купи такъв вид уважение и сила. Не можеше да го наследи от богатия си, стар и удобно починал съпруг.
Този удар щеше да е неин. Каквото и да струваше. Който и да трябваше да плати.
След като си сипа втора чаша кафе, тя взе телефона и звънна на Джак.
— Бърдит — отговори Джак, който също пиеше кафе и леко хапеше пръстите на Ребека.
— Джак, Анита е — сълзливо каза тя. — Искам да ти се извиня за държането си тази сутрин. Нямах право да си изкарвам нервите на теб.
Джак намигна на Ребека.
— Няма нужда да се извиняваш, Анита. Получи сериозен шок и имаше причини да си разстроена.
— Въпреки това. Ти бе до мен, а системата ти помогна на „Морнингсайд“. Чувствам се ужасно заради поведението си.
— Вече забравих за него — отвърна той, докато Ребека се правеше, че повръща от отвращение. — Тръгвам веднага към „Морнингсайд“ — започна той.
— Проклет лъжец — прошепна Ребека и получи леко плясване по главата.
— Ще проверя системата лично. Вече се обадих на най-добрия си техник да направи анализа. И двамата ще сме там след час. Каквато и да е била причината за проблемите със системата, веднага ще бъде отстранена. Имаш думата ми.
— Знам, че мога да разчитам на теб. Ще се срещнем там, ако нямаш нищо против. Ще се почувствам по-добре, ако знам за какво става дума.
— Ще ти обясня всичко подробно.
— Благодаря ти, Джак. Чудех се дали си имал време да поработиш по другия въпрос, който обсъждахме.
— Клио Толивър, нали? — усмихна се той и вдигна палец към Ребека. — Всъщност снощи получих известна информация. Възнамерявах да ти приготвя доклад днес, но ми изскочи от ума заради проблемите тази нощ.
— О, не се нуждая от нещо толкова официално като писмен доклад. Всичко, което ми кажеш…
— Ще ти разкажа подробно, когато се видим. Е, радвам се, че вече звучиш по-добре, Анита. Ще се видим в „Морнингсайд“.
Той затвори, преди Анита да успее да му отговори.
— Е, работата е опечена — каза той и привлече Ребека в скута си. — Искаш ли да се обзаложим, че Анита вече е измислила начин да измами застрахователната компания?
— Не се хващам на предварително изгубени басове — отговори тя, като притисна устни в неговите.
— Трябва да вървим — промърмори Джак.
— Хм. Мисля, че попаднахме в ужасно задръстване.
Ръцете му се плъзнаха под ризата й.
— Да, навън е истинска джунгла — съгласи се той. — Какво са още пет минути?
Бяха петнадесет, но той не ги забеляза.
Докато Анита се появи, Джак бе издокарал Ребека в гащеризон и кепе и я бе настанил да проверява системата. Беше измерил и поръчал ново стъкло за прозореца и стоеше на тротоара и разучаваше входа за доставки.
— Секретарката ми каза, че си тук.
Анита изглеждаше деликатно пребледняла.
— Мислех, че служителите ще са нервни — започна тя и се усмихна смело, — но изглеждат по-скоро възбудени.
— Много хора реагират по този начин, особено когато е бил нападнат чужд имот. Как си?
— Вече съм добре. Наистина. Трябва да приготвя толкова много документи заради тази неприятност, че мозъкът ми ще бъде зает с мисли за тях. Защо си тук отвън?
— Исках да поогледам. Смятам, че са проучили внимателно сградата и квартала. Движението, патрулните коли, гледката от околните сгради. И са избрали най-доброто място. Горен прозорец. Обмислен риск. Но новото стъкло ще бъде инсталирано до пет часа. Гарантирам ти.
— Благодаря ти, Джак — усмихна се Анита и сложи ръка на рамото му. — „Морнингсайд“ беше животът на Пол — въздъхна тя лицемерно. — И той го повери на мен. Не можех да понеса мисълта, че съм го провалила.