А стига бе, помисли си Джак, но сложи ръка върху нейната.
— Ще се погрижим вместо него. Обещавам ти.
— Чувствам се по-добре, когато знам това. Хайде да се поразходим до предния вход. Бих могла да използвам времето, за да си проясня главата още малко.
— Добре. После ще проверим системата заедно. Техникът ми е там в момента. Ако има някаква дупка, ще я запушим.
— Знам. Пол те смяташе за най-добрия. Аз също. Имам ти доверие, Джак. Затова те помолих за помощ с онази жена, Толивър. Каза, че си научил нещо?
— Не беше лесно — стисна я той за ръката. — Но не обичам да разочаровам клиентите си. И приятелите.
Той й съобщи основната информация, макар да бе си сигурен, че тя вече я знаеше, и изслуша престорената и изненада, когато спомена имената на родителите на Клио.
— За, бога! Познавах Андрю Толивър. Не добре, но… Значи жената, която ме заплашваше, е негова дъщеря?! Какъв свят.
— Класическата черна овца. Винаги е създавала проблеми — добави той, като знаеше, че Клио би се ухилила доволно. — Неприятности в училище, известни проблеми с полицията. Не е имала късмет да си намери постоянна работа като балерина. Май току-що се е върнала в Ню Йорк от Източна Европа. Все още проверявам с какво се е занимавала. Не е толкова просто да получиш информация оттам.
— Оценявам това, че се опитваш. Откри ли адреса й?
— Адресът, който открих, е на апартамента, където е живяла, преди да замине за Европа. Преместила се преди около осем месеца. Но сега не живее там. Всъщност, въобще не е в Ню Йорк.
Анита застина на място.
— Какво искаш да кажеш с това, че не е в Ню Йорк? Трябва да е тук. Свърза се с мен и се видяхме тук.
— Това е било преди време. Жена на име Клеопатра Толивър, която отговаря на описанието ти, е заминала тази сутрин за Гърция. По-точно за Атина.
— Атина — завъртя се Анита и впи пръсти в ръката му. — Сигурен ли си в това?
— Имам името на авиолинията, полета и номера на билета й у дома. Реших, че ще искаш да узнаеш за това и проверих полета, след като говорих с теб тази сутрин. Вече е във въздуха повече от час — усмихна й се той и отвори вратата на „Морнингсайд“. — След няколко часа тя ще е на хиляди километри от теб, Анита. Вече няма от какво да се страхуваш.
— Какво? — разсеяно попита Анита и едва успя да се стегне. — Да, предполагам, че си прав. Атина… — промърмори тя. — Заминала е за Атина.
Глава 25
Проснала крака на плота, докато прелистваше купчина компютърни списания, Ребека обслужваше базата за подслушване. Тя спря по средата на една статия и наостри уши, когато чу гласа на Анита, която раздаваше заповеди.
Ребека усмихнато се завъртя на стола и взе телефона.
— Плъхът захапа сиренцето — каза тя. — Кажи на Тия, че е неин ред. После някой да дойде да ме смени. Отегчена съм до смърт.
— Скоро ще се появим — успокои я Мълаки и затвори. — Твой ред е, скъпа — обърна се той към Тия. — Готова ли си?
— Не мислех, че тя ще се задвижи толкова бързо — Тия притисна ръка към нервния си стомах и усети меката материя на новия си червен пуловер. — Готова съм. Ще се видим у Джак.
— Мога да дойда с теб до полицейския участък.
— Няма нужда, добре съм. А това, че съм леко нервна, ще ми придаде още по-убедителен вид.
Тя облече сакото си, после метна отгоре яркия шал, който бе купила по време една от последните си обиколки по магазините.
— Мисля, че ставам все по-добра.
— Скъпа — каза Мълаки, като хвана шала и я придърпа към себе си. — Ти си родена за това.
Тия си мислеше с удоволствие за доверието и целувката му чак докато стигна до детективския отдел на шестдесет и първи участък.
Потърси детектив Робинс, зачака нетърпеливо, като усукваше дръжката на чантата около ръката си и успя да се усмихне свенливо, когато той се появи.
— Доктор Марш?
— Детектив Робинс, много ви благодаря, че се съгласихте да се видите с мен. Чувствам се ужасно глупаво, че идвам да ви безпокоя тук.
— Не се притеснявайте — учтиво каза той и я загледа любопитно. — Видях ви пред кабинета на Анита Гай. В „Антики Морнингсайд“.
— Да — отвърна тя с леко притеснен вид. — Разстроих се, когато чух името ви и го познах. Не се сетих как да ви се представя пред Анита, без да прозвуча като пълна идиотка. Мислех, че няма да си спомните името ми. Нали знаете, от онзи път, когато ви се обадих заради Джак Бърдит?
— Спомням си. Приятелка ли сте на госпожица Гай?
— О, не — изчерви се Тия. — Всъщност не можем да бъдем наречени приятелки. Обядвахме заедно веднъж и я поканих на обяд отново, когато й е удобно. Но тя… Ами все пак всичко е доста сложно…