— Чудесно. Вече сме почти на паркинга.
— Внимавай, скъпа.
— О, ще внимавам. Дори ще бъда добра. Край.
Ребека прибра радиостанцията в калъфа на колана си. Тя съхраняваше енергията си по свой собствен начин. Джак отби на паркинга, а тя преговори наум всеки етап от задачата си.
Когато излезе от буса, Ребека се приближи до Джак и той й протегна ръка.
— Да си държим ръцете, докато се връщаме на местопрестъплението — въздъхна тя. — Толкова е романтично.
— Нервна ли си? — попита я той.
— По-скоро напрегната. А това е хубаво.
— Не бързай. Искаме да минем през този етап бързо, но имаме време да си свършим работата добре.
— Ти си изпълни своята задача, а аз ще се погрижа за моята.
Двамата тръгнаха към предния вход на „Морнингсайд“. Джак небрежно набра новия код, който бе програмирал, после извади ключовете си. Алармената система се изключи.
— Чисти сме — тихо каза той и отключи вратата. Влязоха вътре, той заключи отново и включи външните аларми.
— Вътре сме. Тръгвай — каза той, но Ребека вече се носеше по стълбите нагоре.
Водена от светлината на фенерчето си, тя се втурна към кабинета на Анита. Извади ключа от джоба си и с надеждата, че двамата с Джак бяха успели да блокират алармите, отключи вратата.
Дръпна завесите на прозорците, които гледаха към „Медисън“, запали настолната лампа и седна пред компютъра на Анита, като потъркваше ръце.
— Хайде, готин, нека да правим любов.
На долния етаж, Джак настрои системата. Тя щеше да заработи идеално, след като двамата с Ребека изчезнеха оттук. Докато работеше, той слушаше Мълаки в слушалките си.
— На летището са. Тя е оставена до бордюра. Гидиън търси къде да паркира. Ще я пипне отново вътре. Как върви при вас?
— Действаме. Дай ми Тия. Искам да направя първата проверка.
— Ето я — отвърна Мълаки и й подаде слушалките.
— Джак?
— Давам ти първия код. Вкарай го.
Зад нея, Клио се прозя, свали слушалките си и попита:
— Всичко наред ли е?
Седнала пред клавиатурата, Ребека проникна с лекота в компютъра на Анита и си помисли доволно, че защитата на проклетата кучка беше жалка. Проста парола, с която човек можеше да се справи без проблеми. Тя намери бързо изготвения за застрахователната компания документ. Отвори го и прочете инвентарния списък и оплакването на Анита.
— Тц-тц. Вписали сме неверни данни, а? Но толкова скромно? Е, ще оправим това.
Тя извади от джоба си списъка, който бяха приготвили Тия и Джак.
Докато подправяше документа, чу гласа на Мълаки в ушите си.
— Настигна я. Тъкмо влизала в чакалнята на първа класа. Има още час и петнадесет минути до полета й.
— Вече съм във файла. Чудя се какво, по дяволите, е период Нара и защо някаква таблична от същия период струва невероятна сума. Джак, можеш да провериш това заедно с фигурката Чипарус. Ще махнеш ли микрофоните?
— Ще ги махна. Вкарай ги в системата.
— Не забравяй и бръмбарите, които Тия сложи.
— Действам по въпроса. Стой спокойно. Тия, приготви се за следващия код.
След петдесет минути, Ребека приключи с подробното описание на предметите, които Тия бе подбрала по време на лутането си из „Морнингсайд“, после настрои датата и часа на компютъра, за да изглежда, че работата е била свършена по-рано през деня.
По време, за което, благодарение на микрофона под стола й, бяха сигурни, че Анита е била сама в кабинета си.
След като отпечата документа, Ребека разкърши пръсти, после подписа формуляра с великолепен фалшификат на подписа на Анита. Сложи му дата, после написа подробен списък с нареждания за секретарката й.
Настрои отново часовника, спря компютъра, прибра бръмбара на Тия в чантата си и дръпна завесите, когато чу, че Джак се качва по стълбите.
— Готови сме.
— Нова проверка — нареди той и я накара да завърти очи.
— Добре, шефе. Завеси, компютър, лампа, фенер, микрофон и идеален за накисване документ — изброи тя, като размаха папката.
Ребека заключи вратата на кабинета и отиде да остави папката на бюрото на секретарката на Анита.
— Девойката е изпълнителна и вероятно ще изпрати документа на застрахователите още рано сутринта. Трябва да ти кажа, че Анита вече беше добавила няколко предмета в списъка. Някаква чиния, която струва двадесет и осем хиляди долара и…
— Прибавени към това — каза Джак и потупа чантата си, — искът й ще стане повече от два милиона. Луси, ще трябва да даваш доста обяснения.
— Какво?
— Ще си говорим за класическата американска телевизия по-късно. Алармите са настроени. Ще ги включим, когато се изнесем оттук.
— Тогава работата ни е свършена. Да вървим.