— Но и от желе за няколко минути. Хей! — извика тя и се надигна. — Имам подарък за теб, Тия.
— Подарък?
— Да — кимна Клио, като зарови в раницата си и извади сгънатия костюм. — Цветът е страхотен за теб. Нещо като патладжан. Чудесна материя. Кашмир.
— Това… това нейно ли е?
— Е, и? Ще го дадеш на химическо чистене първо — сви рамене Клио и отново зарови в раницата. — Ще ти стои чудесно. Точно както тези обувки ще стоят на мен — каза тя, като ги остави настрани и бръкна вътре отново. — Ребека, гепих за теб малка вечерна чантичка. От Джудит Лийбър. Не е лоша.
— В раницата има ли и нещо за мен? — попита Мълаки.
— Съжалявам, Дороти, това е всичко. Ще трябва да намериш пътя за Канзас сама.
— Как, по дяволите, гепи всички тези неща? — попита Джак.
— Останали са ми някои умения от дните, когато крадях по магазините. Не се гордея с това, но бях на шестнадесет години, настроена бунтарски. Това е вик за помощ и внимание, нали, Тия?
— Ами… според теб, тя няма ли да забележи, че тези неща липсват?
— По дяволите, тя е скътала половината „Бергдорф“ в гардероба си. Какво е един костюм? Освен това ще е прекалено заета, за да проверява гардероба си, след като лайната захвърчат във вентилатора.
— Страхотно се изразяваш — отбеляза Мълаки и се наведе да я погали по главата.
— Така си е.
Клио усети как напрежението й се стопява, когато влязоха в гаража и видяха джипа на Джак. Гидиън се беше върнал и всичко в нейния свят беше наред.
— Е, вече можем да си поръчаме пица, нали? — каза тя.
Глава 27
— Ето ги — каза Тия и отново обиколи масата, върху която стояха трите сребърни орисници, свързани в основата и блестяха на светлината на късната сутрин. — Струва ми се като мечта — тихо добави тя. — Всичко ми се струва като мечта — и миналата нощ, и всичко, което доведе до нея. Сякаш съм се препънала и набутала случайно в пиеса. Но ето, те са тук.
— Не си се препъвала, Тия — каза Мълаки, който стоеше зад нея, и сложи ръце на раменете й. — Беше солидна като скала през цялото време.
— Това също е мечта. Трите орисници не са били заедно от един век. Може би два. А ние ги събрахме. Това означава нещо. Вечно и сигурно. Така пише за тях и в митологията. Трябва да се погрижим да останат завинаги в безопасност.
— Няма вече да бъдат разделени.
— Преди, мери, режи — тя докосна фигурките една след друга. — Какъв ще е животът и как ще се отрази на другите. Статуетките са повече от изкуство, Мълаки. И много повече от доларите, които някой би платил, за да ги притежава. Те са отговорност.
Тия вдигна Клото от основата и се замисли за Хенри У. Уайли. Той я бе държал по същия начин и бе търсил останалите. И бе загинал по време на търсенето.
— Моята и твоята кръв са свързани чрез тях. Чудя се дали те разбират, поне малко, каква дълга нишка е изпрела съдбата за тях. Нишка, която не е била прерязана със смъртта им. Нишка, продължила до мен и теб и останалите. Дори до Анита.
Тя се завъртя към него с орисницата в ръка.
— Кълбото се завъртяло и двама мъже с различно положение в живота започнали един общ цикъл. Цикълът продължава с Клио и Джак, Ребека и Гидиън. А кълбото продължава да се мотае. Ако приемем, че тези три фигурки са отговорни за това, трябва да повярваме, че и участието на Анита е било предначертано.
— Значи да не я държим отговорна за онова, което направи? — попита Мълаки. — За кръвта, която проля от алчност?
— Не. Доброто и злото, недостатъците и добродетелите са навити в кълбото. Изборът и отговорността си си нейни. А съдбата винаги иска отплата — каза Тия и постави Клото при сестрите й. — И накрая винаги си събира дълговете. Предполагам, просто искам да кажа, че Анита може да не е единствената, която ще си плати.
— Точно днес не би трябвало да си тъжна — придърпа я той и погали лъскавата й коса. — Свършихме по-голямата част от работата и скоро ще я приключим напълно.
— Не съм тъжна. Но се чудя какво ще стане, когато свършим.
— Тогава шарката ще се промени — отвърна Мълаки и потърка буза в главата й. — Има нещо, което трябваше да ти кажа още преди. Нещо, което трябваше да изясня отдавна.
Тя се подготви да го изслуша и затвори очи. Вратата на асансьора се отвори.
— Добре, разделяйте се. Носим запасите — каза натоварената с пазарски чанти Клио, като влезе в апартамента пред Гидиън. — Джак и Ребека идват насам. Той има информация за Анита.
— Пристигнала навреме — докладва Джак. — Била закарана в дома на Стефан Никос. Стефан беше приятел и клиент на Пол Морнингсайд. Той и жена му са известни с колекцията си от произведения на изкуството и антики, както и с благотворителната си дейност. Също и с гостоприемството си.