— Добре. Мики ми е като брат, макар че онази кучка със сигурност не може да се приеме за мое бебе. Е, и?
— Работата е там — нежно каза Тия, — че отмъщението никога не е безплатно. И никога не връща загубеното. Ако продължим напред само заради отмъщението, цената може да се окаже прекалено висока.
Клио стана и както Тия бе постъпила преди малко, обиколи масата, където стояха орисниците.
— Мики беше мой приятел. Гидиън едва го познаваше, а вие въобще не го познавахте.
— Но познаваме теб, Клио — тихо каза Ребека.
— Добре. Няма да стоя тук и да се преструвам, че не искам отмъщение. А и съм готова да си платя за това. Както казах още първия път, когато се събрахме у Тия, държа на думата си. И сега искам отмъщението още по-силно. Да, имаме статуетките и сме богати. Голям праз! — Тя се обърна с гръб към тях. — Ако хората отстъпват от правилата и не застават до приятеля си, когато работата загрубее, какъв е проклетият смисъл? Ако някой от вас не иска да бъде въвлечен в това, няма проблеми. Няма да се сърдя, особено след всичко, което преживяхме заедно. Но аз не съм свършила. Няма да спра, докато не видя как Анита седи в килията си и проклина името ми.
Мълаки погледна брат си и кимна. После сложи ръка на рамото на Тия.
— Скъпа, историята, която разказа, има и друго значение.
— Да. Изборът определя съдбата — кимна тя, като се надигна и отиде до Клио. — Човешките съдби се преплитат. Блъскат се и отскачат. Всички трябва да се опитаме да направим най-доброто и да изпредем нишката докрай. Не мисля, че справедливостта е безплатна, но ще направим така, че да си заслужава цената.
— Добре — кимна Клио и очите й се замъглиха от сълзи. — Трябва да…
Тя сви рамене безпомощно и бързо излезе от стаята.
— Не, позволи на мен — каза Тия, когато Гидиън се надигна. — Аз също имам нужда да си поплача малко.
Тия забърза след Клио, а Мълаки се протегна към бирата си.
— След като решихме този проблем, ще повдигна още един въпрос. По-личен — каза той и отпи щедра глътка, за да навлажни гърлото си. — Втората част от разговора, който водихме преди — обърна се той към Джак. — Е, добре. Като глава на семейството…
— Глава на семейството? — изсмя се Ребека. — Друг път. Мама е главата на семейството.
— Но не е тук, нали? — отвърна Мълаки, раздразнен, че са го прекъснали. — А аз съм най-големият, така че се пада на мен да се заема с това.
— Това е моят годеж и въобще не те засяга.
— Млъкни за пет минути, по дяволите!
— Ще си взема още една бира — реши Гидиън. — Май ще се позабавляваме.
— Не ми казвай да си затварям устата, надута безмозъчна маймуно!
— Можех да направя това в твое отсъствие — напомни й Мълаки, а хладният му тон предупреди за надигаща се ярост. — И да си спестя обидите. А сега ще поговоря с Джак.
— Ще поговориш с Джак, така ли? А аз ще седя със скръстени ръце и скромно сведена глава? — извика Ребека и го замери с възглавница.
— Ти въобще не знаеш значението на думата „скромност“ — отвърна Мълаки и й метна обратно възглавницата. — След като кажа онова, което мисля, можеш и ти да говориш. Но аз ще съм първи, по дяволите!
— Ребека — спря я Джак, когато тя оголи зъби. — Защо не изчакаш Мълаки да свърши, преди да беснееш?
— Благодаря ти, Джак. Първо, трябва да ти кажа, че те съжалявам от сърце за живота, който ще водиш с тази проклета жена с лоши маниери и див темперамент — каза Мълаки и присви очи, когато сестра му се протегна към нефритената купа на масичката за кафе.
Джак обаче бързо протегна ръка и я стисна за китката.
— Това е от династия Хан. Продължавай с възглавниците.
— Та както казвах — продължи Мълаки, — знам, че парите не са проблем за теб, но искам да ти обясня, че сестра ми няма да дойде при теб с празни джобове. Тя притежава четвърт от семейния бизнес, който върви доста добре. Независимо дали ще реши да продължи да работи активно в него, четвъртинката си остава нейна. Освен това има дял в сегашната ни работа.
— Парите нямат значение.
— За нас имат — поправи го Мълаки. — За Ребека също — кимна той към сестра си.
— Може пък и да не си съвсем без мозък — усмихна му се тя.
— Видях какви са отношенията ви и се радвам. Въпреки всичките й недостатъци, а те са безброй, ние я обичаме и искаме да е щастлива. Що се отнася до бизнеса на семейство Съливан, добре дошъл си, ако искаш да вземеш участие в него.
— Добре казано, Мъл — обади се Гидиън, като седна на облегалката на креслото и вдигна чашата си за тост. — Татко щеше да се зарадва много. Е, Джак, добре дошъл в семейството.
— Благодаря. Не знам много за корабчетата, но с удоволствие бих научил повече.