— Е, добре — ухили се Ребека на братята си. — Аз съм най-подходящият човек, който да те научи.
— Ще поговорим за това — потупа я Джак по коляното и стана. — Трябва да свърша няколко неща и имам нужда от малко помощ — обърна се той към другите мъже.
— Ако вие тримата отивате да се забавлявате, аз ще направя същото. Ще взема Клио и Тия и ще отидем да разгледаме сватбените рокли. Споменах ли, че искам голяма сватба?
Джак се закова на мястото си.
— Дай определение за голяма.
— Не си губи времето — посъветва го Гидиън. — Виж блясъка в очите й.
Блясъкът все още бе в очите на Ребека три часа по-късно, когато се върна, натоварена с булчински списания, книжка за планиране на сватби, подарък от Тия и секси нощничка — подарък от Клио.
— Все пак смятам, че лилиите са подходящи за приема.
— Точно така — отвърна Клио и намигна на Тия. Вече не ги използват само за погребения.
— Букетите от диви цветя бяха очарователни — каза Тия. — Не мога да повярвам, че прекарах толкова време в цветарски магазин, а синусите ми останаха чисти. Май алергията ми отшумява.
— Какви са тези червени петна по лицето ти? — попита Клио, после се заля в смях, когато Тия се ококори. — Шегувам се. Само се шегувам.
— Не мисля, че това е смешно — извика Тия и се втурна към огледалото, където внимателно огледа лицето си за следи от обриви. — Никак не е смешно.
— Просиш си го с вечните си опасения от реакции на това и онова — каза Ребека, после хвърли поглед към спалнята.
Торбите й паднаха на пода и тя се втурна напред.
— Мамо!
— Ето го моето момиче — хвана я Айлин и я прегърна здраво. — Моето красиво момиче.
— Мамо, какво правиш тук? Как пристигна? О, толкова ми липсваше!
— Разопаковам си нещата, след като преди малко слязох от самолета. Ти също ми липсваше. Чакай да те погледна — каза Айлин, като се взря в лицето й. — Щастлива си, нали?
— Да. Много щастлива.
— Знаех си, че той ще бъде твой. Още когато го доведе у дома на чай.
Тя въздъхна и притисна устни към челото на Ребека.
— А сега ме представи на приятелките си, за които вече съм чула толкова много от момчетата.
— Тия и Клио. Майка ми, Айлин Съливан.
— Радвам се да се запознаем, госпожо Съливан.
Майката на Мълаки, помисли си Тия и се паникьоса.
— Надявам се, че полетът ви е бил лек.
— Чувствах се като кралица в първа класа.
— Да, но полетът все пак е дълъг — каза Клио неловко и дръпна Тия за ръкава. — Ще ви оставим да си починете. Да се видите с Ребека.
— Не, няма — приятелски се усмихна Айлин, която вече бе взела решение. — Ще пийнем по един чай и ще си поприказваме. Момчетата са долу и се занимават с нещо, така че ще се възползваме от времето. Такъв голям и хубав апартамент — добави тя и се огледа наоколо. — Сигурно има къде да си направим чай.
— Аз ще го направя — бързо предложи Тия.
— Ще ти помогна — скочи Клио и двете влязоха в кухнята. — И за какво ще си говорим сега? — изсъска тя. — О, здравейте, госпожо Съливан. Трябва да ви кажем, че с голяма радост чукаме синовете ви, когато не сме заети с проникване с взлом някъде.
— О, Господи! О, Господи! — изстена Тия и стисна главата си. — За какво дойдохме тук?
— За чая.
— Точно така. Забравих. Добре.
Тия отвори два шкафа, преди да си спомни къде самата тя бе прибрала чая.
— Е, тя сигурно знае.
— Мислиш, че й звънят у дома, за да й съобщят с кого се чукат?
— Не, не това. О, Господи!
Тия дръпна вратата на хладилника и намери отворена бутилка вино. Извади тапата и отпи направо от бутилката.
— Имах предвид другото. Трябва да знае за другото. Мълаки или Гидиън сигурно са й звънели редовно. Тя знае за орисниците и Анита, а вероятно и за част от плана. Що се отнася до другото…
Тия се опита да се успокои, докато приготвяше чая.
— Те са възрастни мъже, а тя изглежда разумна.
— Лесно е за теб. Мама Айлин няма да има нищо против първородният й син да се събере с известна авторка с докторска степен и апартамент в Ист Сайд. Но не мисля, че ще заподскача от радост, когато разбере, че бебето й се гушка със стриптийзьорка.
— Това е обидно.
— Господи, Тия, кой би могъл да я обвини? Аз…
— Не, не за госпожа Съливан. Обидно е за теб — обърна се Тия с кутията чай в ръка. — Обиждаш моя приятелка и това не ми харесва. Ти си смела, лоялна и умна. Няма от какво да се срамуваш, нито за какво да се извиняваш.
— Добре казано, Тия — влезе в кухнята Айлин и забеляза как двете млади жени пребледняха. — Разбирам защо Мълаки е толкова влюбен в теб. Що се отнася до теб обърна се тя към Клио, — винаги съм се доверявала на преценката на бебето ми и винаги съм се възхищавала на вкуса му. Мъл мисли също като мен. Така че, не се притеснявай, всичко е наред. Тия, увери се, че водата е завряла, преди да я сипеш — добави тя. — Повечето янки не могат да приготвят хубав чай.