— Къде е отишла? Къде е, по дяволите?
— Не успях да науча това. Администраторът, а в такива места служителите биха продали и майка си за няколко драхми, ми каза само, че се изнесла малко след като се срещнала с млад мъж. Англичанин или ирландец. Чиновникът не беше сигурен. Тръгнали заедно.
Червенината, която възбудата бе хвърлила на лицето й, изчезна. Бузите й побеляха като платно.
— Не е възможно.
— Естествено, може да има някаква грешка, но администраторът изглеждаше сигурен в думите си. Мога да ти уредя да поговориш утре с него, ако искаш. Той не знае английски, но с удоволствие ще ти превеждам. Но настоявам да се видиш с него далеч от онзи район. Не мога да те заведа на такова място.
— Трябва да говоря с него веднага. Трябва да я намеря, преди да…
Анита се заразхожда нервно по белите плочки около прохладния басейн и си помисли с омраза за Мълаки Съливан.
— Успокой се, Анита.
Стефан стана и се приближи към нея, но се обърна назад, когато един от слугите промърмори името му и се извини за безпокойството.
Стефан взе плика, който прислужникът му поднесе, и го освободи.
— Анита, имаш телеграма.
Тя се завъртя енергично и токчетата на сандалите й затракаха по плочките.
По принцип Стефан би се оттеглил, за да предостави уединение на госта си, но сега не искаше да пропусне момента, затова застана наблизо и я загледа как отваря телеграмата.
„Анита, съжалявам, че нямах време да дойда лично и да ти поднеса почитанията си. Чужденци в чужда страна и т.н. Но си свърших бързо работата в Атина, а докато четеш телеграмата, вече ще придружавам две привлекателни дами обратно до Ню Йорк. Предлагам ти да се върнеш там, колкото се може по-скоро, ако се интересуваш от интересни събития.
Ще поддържаме връзка.
Мълаки Съливан“
Стефан изпита удоволствието да чуе приглушения й вик, когато Анита смачка телеграмата в ръката си.
— Надявам се, че новините не са лоши?
— Трябва да се върна в Ню Йорк. Веднага — лицето й отново се зачерви и изкриви от ярост.
— Разбира се. Ще уредя всичко. Ако мога да ти помогна с…
— Аз ще уредя нещата — процеди тя през зъби. — Повярвай ми, ще го направя.
Стефан изчака Анита да се втурне в къщата, после седна, взе чашата си и извади мобифона.
— Джак, след два часа една ужасно ядосана жена ще се качи на частния ми самолет. Не, не — усмихна се той и лапна едро зърно грозде. — Това беше и продължава да бъде огромно удоволствие за мен, приятелю.
Анита се прибра у дома, където завари купчина съобщения. Повечето бяха от полицията и я раздразниха още повече. Беше прекарала часове във въздуха, заета с мисли как да се освободи от Мълаки. Копнееше да приключи всичко с мъчителната му и кървава смърт.
Но колкото и сладки да бяха тези мечти, Анита все още се владееше и беше достатъчно умна, за да знае, че е важно да намери подходящото време, подходящото място и подходящия метод.
Искаше го мъртъв, но още повече искаше орисниците.
Тя нареди на слугите си да се изнесат от къщата. Искаше мястото да е празно. Изкъпа се, преоблече се и се свърза с Джаспър, като наруши едно от основните си правила и му заповяда да дойде в къщата й.
Беше недоволна от работата му и мислеше дали да не се освободи от него. Предполагаше, че ще е достатъчно лесно да представи нещата като опит за взлом. Щеше да разкъса дрехите си и да си направи няколко удобни синини. Никой нямаше да се усъмни в самотната жена, защитила дома и себе си с един от пистолетите на покойния си съпруг.
Анита си припомни усещането, когато бе натиснала спусъка и бе видяла как Дубровски пада и умира. Това страхотно облекчаваше стреса.
Но пък напоследък достатъчно се бе занимавала с полицията. А и Джаспър все още можеше да й е полезен. Засега не можеше да си позволи лукса да се освободи от него.
Той дойде, както бе инструктиран, през задния вход. Анита го пусна да влезе и тръгна бързо към библиотеката, където се настани авторитетно зад бюрото си.
— Затворете вратата — нареди му тя студено.
Джаспър й обърна гръб, а тя извади пистолета от чекмеджето си и го сложи в скута си. За всеки случай.
— Не съм доволна от работата ви, господин Джаспър — каза тя и вдигна ръка, преди той да успее да отговори. — Нито пък се интересувам от оправданията ви. Плащам ви доста добре за уменията и талантите ви. А според мен, напоследък те не се проявяват.
— Не ми предоставихте достатъчно неща, с които да се захвана.
Тя се облегна назад. Стори й се освежаващо след дългия полет да усеща яростта и желанието за насилие, които се излъчваха от Джаспър. Това беше по-хубаво от дрога. Той вярваше, че е по-силен и по-опасен. И нямаше представа, че от смъртта го дели само едно потрепване на пръста й.