— Май наистина имаш планове.
— Би могло да се каже.
Гидиън прокара пръст по гръбнака й. Клио имаше толкова красиво тяло.
— Знаеш ли, в Ирландия също имаме клубове и училища по танци.
— Без майтап? Аз пък си мислех, че имате само детелини и малки зелени феи.
— Забравяш бирата.
Клио облиза устни.
— Бих пийнала една биричка сега.
— Ще донеса, когато краката ми спрат да треперят. Коув не е толкова голям и претъпкан като Ню Йорк…
— Слава богу!
— Но е чудесно място и имаме много туристи. Не е далеч от град Корк, ако почувстваш нужда от градските тълпи и шум. А и в Ирландия много си падаме по танците и по усъвършенстването им. Нали разбираш, танцьорът е човек на изкуството, а ние гледаме на такива хора като на национално съкровище.
— Така ли?
Клио отвори очи и усети как ритъмът на сърцето й се ускорява.
— Вероятно трябва да проверя как стоят нещата.
— Мисля, че трябва да го направиш — съгласи се той и продължи да я гали. — Е, искаш ли да се оженим?
Тя отново затвори очи и се наслади на прекрасната топлина, която се разля по вените й. После завъртя глава и го погледна в очите.
— Разбира се.
Двамата се усмихнаха широко и протегнаха ръце един към друг. В същия момент вратата се отвори.
— Мили боже! Очите ми — извика Мълаки, като закри очите на Тия с ръка и затвори своите. — Толкова ли трудно ви беше да намерите леглото?
— Бързахме — обясни Гидиън, като грабна джинсите си и ги нахлузи почти до колената, преди да осъзнае, че това са джинсите на Клио. — Изчакайте една секунда.
Клио се разсмя, метна на Гидиън панталона му и навлече ризата му.
— Няма проблеми — каза тя. — Ние ще се женим.
— Ще се жените?
Тия бутна ръката на Мълаки настрани и се втурна да прегърне Клио. В бързината си почти не забеляза голия задник на Гидиън, който обуваше джинсите си.
— Това е прекрасно! Ти и Гидиън, Ребека и Джак. Двойна сватба. Няма ли да е чудесно?
— Добра идея — съгласи се Клио и погледна Мълаки, който се бе вторачил в тавана. — Няма ли да ме поздравиш и да ме приветстваш с добре дошла в семейство Съливан?
— Добре, но облечи нещо. Не мога да те приветствам гола.
— Не съм съвсем гола — възрази Клио и се приближи към него, издокарана в ризата на Гидиън. — Е, господин Глава на семейството, какво ще кажете?
Мълаки погледна надолу, видя с облекчение, че ризата беше закопчана, хвана главата на Клио и я целуна по двете бузи.
— Изборът на Гидиън е прекрасен. Аз самият не бих могъл да се справя по-добре. А сега, много те моля, обуй някакъв панталон.
— Благодаря, ще го направя. Но имам нужда да си поприказвам с Тия една минута.
— Трябва да ви разкажем за Анита и за предстоящите събития.
— Само пет минути — прошепна Клио. — Моля те. Заведи брат си на покрива и изпушете по една цигара по мъжки.
— Пет минути — съгласи се Мълаки и махна на брат си. — Хайде на покрива.
— Имам нужда от риза.
— Няма да взимаш ризата, с която е облечена Клио. Ще ми докараш някой инфаркт. Якето ти е достатъчно.
Гидиън се подчини и облече якето си на голо.
— Още не съм я целунал — каза той и го направи толкова страстно, че Мълаки отново се вторачи в тавана. — Е, скоро ще се върна.
— Разчитам на това.
Когато вратата зад тях се затвори, Клио въздъхна.
— Уха, кой ли би си помислил? — възкликна тя, като се приближи до Тия и се отпусна на пода. — Седни.
Изпълнена с любопитство, Тия се настани на пода срещу нея.
— Нещо не е наред ли?
— Не. Със сигурност не. Но не плачи, защото и аз ще се разцивря. Исках само да ти кажа… О, по дяволите, сигурно и бездруго ще се разрева. Така че — пое си дълбоко дъх тя. — Мислех си разни неща. Нужно ми е повечко време, защото не съм умна като теб.
— Не съм чак толкова умна.
— Разбира се, че си умна, Тия. При това много умна.
— Така ли?
— Да. Схващаш всичко. Виждаш връзките и пластовете и всичките му там неща. Та това е едно от нещата, за които си мислех. Ако не бяха орисниците, ние с теб нямаше да седим заедно на пода сега. Никога не сме се въртели в едни и същи кръгове. Но си мисля за онова, което се случи с Мики, и ми е адски трудно. Чувствам се виновна, защото съм щастлива. Знам, че е глупаво — каза тя. — И работя по въпроса. Но ми се струва, че всичко прилича на нещата, за които ти говореше. За съдбата и нишките.
— Да. Лахезис.
— Да, моята орисница. Никога не съм смятала, че съдбата ми ще е такава. Да имам приятелка като теб и човек като Гидиън, който да ме обича. И останалите също. Истинско семейство. Никога не съм вярвала, че ще получа нещо такова и не възнамерявам да го прецакам.