Мълаки се засмя и тръгна към ъгъла. В същия момент усети острия връх на нож близо до бъбрека си.
— Продължавай напред, приятел — каза Джаспър тихо и стисна ръката на Мълаки. — И не забравяй, че мога да мушна ножа в теб, да си отрежа една пържола и никой наоколо дори няма да забележи.
— Ако се стремиш към онова, което е в портфейла ми, ще бъдеш ужасно разочарован.
— Ще отидем до една кола на следващата пресечка, а после до приятно, тихо местенце, подготвено специално за теб. И ще си поговорим приятелски.
— Нямам нищо против да си побъбрим. Но защо просто не намерим някой бар, където да го направим?
— Казах ти да продължиш напред.
Мълаки стисна зъби, за да сподави вика си, когато ножът се плъзна през сакото и ризата му и се заби в него.
— Трудно ще ми е да вървя, ако продължаваш да ме бодеш с нож.
— А това — мило каза Гидиън, като застана зад тях, — е сериозна дилема. Ако намушкаш брат ми, ще те застрелям като куче. Но пък не мисля, че някой ще е доволен от подобно развитие на нещата.
— Застреляй го и бездруго. Съсипа ми най-хубавия костюм.
— Това не ми се вижда съвсем справедливо. Ти как мислиш, Джак?
— Ако му пръснеш червата из улицата, хората от чистотата ще си имат доста работа. А това означава, че ще се наложи да плащам по-високи данъци — отговори Джак и вдигна ръка, като се обърна към Джаспър. — Но ако не отдръпнеш ножа от приятеля ми и не ми го подадеш внимателно, ще бъда готов да платя по-високите данъци.
Този път, когато ножът се плъзна по него, Мълаки въздъхна.
— Мамка му, защо се забавихте толкова?
— Дай и тежкото оръдие — усмихна се жизнерадостно Джак, като прегърна Джаспър приятелски, измъкна пистолета изпод сакото му и го прибра в джоба си.
— Добре ли си, Мъл?
— О, страхотно — отвърна той и притисна ръка към кървящата си страна. — С какво, по дяволите, щеше да го застреляш?
Гидиън му показа инхалатора на Тия, който бе притиснал в гърба на Джаспър.
— О, идеално. Дължа шибания си живот на хипохондрията.
Мълаки забеляза буса, завъртя се към Джаспър и му се ухили зловещо.
— Е, сега вече ще проведем кроткия си, приятелски разговор — каза той, като отвори задната врата и се качи вътре.
Тия се хвърли към него, като хлипаше и повтаряше името му, но той вдигна ръка.
— Само секунда — каза той. — Първо трябва да свърша нещо.
Веднага щом бутнаха Джаспър в буса, той се засили и го фрасна с юмрук в лицето.
— О, това е страхотно! — изстена Мълаки и разкърши пръсти. — Счупената ръка ще отвлече мислите ми от факта, че кървя до смърт.
Ужасена, Тия го настани на една от седалките.
— Клио, карай към дома на Джак. А ти не позволявай на този гаден тип да помръдне — заповяда тя на Гидиън. — Джак, имаш ли аптечка тук?
— В жабката.
— Ребека?
— Вадя я.
Въпреки болката, когато Тия свали сакото му, Мълаки й се ухили весело.
— Ти си истинско чудо! Дай една целувка.
— Стой мирно — сгълча го тя и, макар да й се зави свят, когато видя кръвта по ризата му, тя я разкъса и хвърли убийствен поглед към Джаспър, който седеше овързан и със запушена уста в задния ъгъл на буса. — Би трябвало да се срамуваш от себе си — гневно му каза тя.
— Той трябва да отиде в болница. Трябва да го види лекар — настоя Тия, докато се разхождаше нервно из всекидневната на Джак и кършеше ръце. — Раната е ужасно дълбока. Ако Джак и Гидиън не се бяха появили навреме… Ако този човек беше вкарал Мълаки в колата си…
— Ако прасето имаше две глави, щеше да има и два мозъка — каза Айлин, като й подаде чаша с щедро количество уиски. — Изпий това.
— О, ама аз всъщност не пия. И уиски… Е, понякога съм пийвала малка глътка преди някоя лекция… Но не е…
— Тия, успокой се.
При заповедта на Клио, Тия потръпна, кимна, взе чашата и я обърна на един дъх.
— Браво! Добро момиче — одобрително каза Айлин. — А сега седни.
— Прекалено съм нервна, за да седя. Госпожо Съливан… Айлин, не мислиш ли, че той трябва да отиде на лекар?
— Ти го превърза чудесно. Момчето е получавало и по-лоши рани, докато се биеше с брат си. Ето, Ребека ти донесе чиста риза.
— Чиста… — Тия объркано погледна надолу и видя размазаната по ризата си кръв. — Ох! — изстена тя и очите й се подбелиха.
— Не. Не прави такива работи сега — бързо каза Айлин и я бутна в едно кресло. — Една жена, успяла да превърже идеално някого в движещ се бус, не може да припадне от вида на малко кръв. Не си толкова глупава.
Тия премигна, за да проясни зрението си.
— Така ли?
— Точно така, скъпа — отговори Клио. — Справи се чудесно. Имам предвид, наистина можеш да сриташ нечий задник.