— Беше великолепна — съгласи се Ребека. — Ето, преоблечи се, а аз ще накисна хубавата ти блуза и ще се опитам да премахна петната от кръвта.
— Мислите ли, че ще го бият? — зачуди се Тия.
— Гадния, грозен тип ли? — попита Клио, като подаде изцапаната блуза на Ребека. — Надявам се да го направят.
На долния етаж обсъждаха този въпрос разгорещено, докато Джаспър седеше вързан на един стол и слушаше спора им.
— Аз казвам да го сритаме в задника, да му счупим няколко кости и тогава да говорим с него.
Джак поклати глава, взе чука, който Мълаки размахваше, и го остави настрани.
— Трима срещу един. Не ми се вижда съвсем честно.
— А защо трябва да играем честно? — престори се на ядосан Мълаки, после се приближи към Джаспър и срита стола му. — Той честен ли беше, когато ме намушка насред улицата?
— Мъл е прав, Джак — обади се Гидиън, като взе няколко фъстъка от купата на плота и ги лапна. — Копелето ръгна цял нож в брат ми, който не беше въоръжен. А това не е честно. Хайде да оставим Мълаки да го наръга. Не смъртоносно, просто едно хубаво мушване, за да изравним резултата.
— Да. Я виж това — вдигна ръка Мълаки и показа превръзката около кръста си. — Ами костюма ми? Ризата също. Огромни грозни дупки и в двете, както и в самия мен.
— Знам, че си разстроен и не те обвинявам за това. Но човекът просто си вършеше работата. Нали така? — каза Джак, като отвори портфейла на Джаспър, за да види името му. — Нали така, Марвин?
Марвин въздъхна тежко зад превръзката си.
— Е, работата му е гадна — каза Мълаки. — Според мен, един хубав бой е само риск на професията.
— Хайде да опитаме така. Нека първо поговорим с копелето. Да видим дали ще ни сътрудничи. А ако не си доволен — Джак потупа Мълаки по рамото, — тогава ще го пребием.
— Аз ще съм първи. Искам да счупя пръстите на ръката, с която ме намушка. Бавно. Един по един.
Мъжете се спогледаха, после се обърнаха към Джаспър, който бе ококорил очи ужасено, и се ухилиха доволни, че си бяха изиграли ролите добре.
Джак се приближи към Джаспър и свали кърпата от устата му.
— Добре, схвана вече картинката, нали? Приятелите ми искат да си откъснат по едно парче от теб. Аз съм привърженик на демокрацията, но мнозинството печели. Ако искаш да избегнеш гласуването, ще ни сътрудничиш. В противен случай ще ги оставя да правят с теб каквото си искат, а после ще те изхвърлим пред вратата на Анита. А тя със сигурност ще те довърши. Гид? Пусни му онази част от касетата, където Анита обяснява на Мъл как се справя със служителите, от които е недоволна.
Гидиън отиде до касетофона и го пусна. Гласът на Анита, леден като смъртта, изпълни стаята и обясни колко приятно е да вкараш няколко куршума в някого.
— Ще й предоставим тази възможност и с теб — увери го Джак. — Ние тримата можем да ти причиним болка, но не сме убийци. Ще оставим тази част на експерта.
— Какво, по дяволите, искате?
— Ще ни кажеш всичко, което знаеш. Недей да пестиш подробностите. А когато му дойде времето, ще разкажеш всичко на един мой приятел, който случайно е ченге.
— Да не мислите, че ще говоря с ченгетата?
— Видях досието ти, Марвин. Няма да ти е за първи път. Но засега никой не те е обвинявал в убийство. Искаш ли да дадеш на Анита възможност да изкриви нещата и да хвърли върху теб вината за убийствата на Дубровски и Майкъл Екс? — попита Джак и изчака малко. — Тя ще направи точно това, ако не я изпревариш. А и ще имаш подкрепата ни. Или пък ние просто ще се оттеглим и ще я оставим да постъпи с теб, както с Дубровски.
— По-добре затвор, отколкото морга — обади се Мълаки. — Трябва да знаеш, че записахме и нашия малък танц на тротоара. С лекота ще го предадем на полицията, но ти няма да имаш предимството, че си отишъл при тях с… Каква беше думата, Джак?
— Разкаяние. Разкаяние и желание за сътрудничество.
— Точно така. Та няма да имаш това предимство. А Анита ще е свободна и пълна с пари. Колко време мислиш, че ще й е нужно да наеме човек, който да те очисти зад решетките?
— Искам сделка — облиза устни Джаспър. — Искам имунитет.
— Ще трябва да обсъдиш този въпрос с моя приятел със значката — каза му Джак. — Сигурен съм, че той ще се съгласи да вземе предвид желанията ти. А сега — добави той, като махна на Гидиън да включи касетофона, — хайде да си поговорим за това какво е да работиш за Анита Гай.
Анита лежеше във ваната, пълна догоре със сапунени мехурчета, и си представяше как в момента обработват Мълаки. На сутринта, след като беше имал достатъчно време да помисли, а и да страда, тя щеше да се отбие да го види. Той щеше да й съобщи къде държеше орисниците, както и Клио Толивър. После щеше да потвърди дали подозренията й са правилни и дали Джак или някой от друг от компания „Бърдит“ му бе помогнал да се справи с охранителната й система.