Выбрать главу

Айлин се усмихна мило на дъщеря си.

— Как е името на клуба, скъпа?

Името на клуба беше „Там, долу“. Мястото бе избягнало хлъзването по наклонената плоскост благодарение на енергията на собственицата си, Марсела Лубриски. Ако клубът започнеше да се срива, Марсела щеше да го върне на мястото му, като го срита с острите си токчета.

Тя беше продукт на страната и времето — славянка, с капки руска и немска кръв. Когато комунистите бяха получили пълна власт в страната, тя бе взела двете си малки деца и бе заминала за Австралия, която й се бе сторила достатъчно далеч от комунизма, като бе казала на съпруга си да избере дали да остане в Прага, или да потегли с нея.

Тя не знаеше английски и нямаше връзки. В сутиена й бяха скътани двеста долара, а тъй като мъжът й бе решил да не напуска Прага, децата й останаха без баща.

Но Марсела имаше кураж, остър ум и тяло, създадено да изкушава. Тя се възползва от всичко това и започна работа в стриптийз клуб в Сидни, където се събличаше за пияните и самотните и спестяваше малката заплата и щедрите бакшиши.

Марсела се научи да обича австралийците заради щедростта, чувството им за хумор и това, че приемаха приятелски аутсайдерите. Грижеше се децата й да са добре нахранени, а ако от време на време приемаше по някоя частна работа, за да се погрижи и за обувките им, това си беше само секс.

След пет години бе спестила достатъчно, за да инвестира в малък клуб с партньори. Все още правеше стриптийз и продаваше тялото си, когато й изнасяше. След още пет години, изкупи дяловете на партньорите си и се оттегли от сцената.

Когато Берлинската стена падна, Марсела притежаваше един клуб в Сидни, друг в Мелбърн, процент от офис сграда и голяма част от жилищен блок. Беше доволна, че свалиха комунистите от власт в родната й страна, но не се замисли сериозно по въпроса.

Отначало.

Ала за нейна изненада, постепенно закопня да чуе майчиния си език из улиците, да види куполите и мостовете на родния си град. Остави сина си и дъщеря си да се разправят с австралийските имоти и отлетя за Прага. Смяташе, че това ще е само едно сантиментално пътуване.

Но деловата жена усети възможностите, а те не бяха за изпускане. Скоро Прага отново щеше да е град, където успешно се съчетават старото и новото — Париж на Източна Европа. А това означаваше търговия и луди пари от туризъм.

Марсела купи малък хотел със старинна атмосфера и хубав традиционен ресторант. А после отвори и клуба.

Управляваше чисто заведение със здрави момичета. Нямаше нищо против, че приемат и частни поръчки.

Знаеше много добре, че сексът плаща екстрите, които правят живота поносим. Но ако заподозреше употреба на дрога, провинилата се на мига изхвърчаше навън.

В „Там, долу“ не се даваше втори шанс.

Марсела поддържаше чудесни отношения с местната полиция, посещаваше операта редовно и стана меценат на изкуствата. Наблюдаваше с радост как градът й се съживява и се изпълва с цветове и музика. И пари.

Макар да твърдеше, че възнамерява да се върне в Сидни, минаха години, а тя си стоеше тук.

На шестдесет години, Марсела поддържаше тялото, което я бе направило богата, облечено по последна парижка мода, и бе в състояние да забележи потенциален проблем отдалеч.

Когато Гидиън Съливан влезе в клуба, тя се вторачи в него. Реши, че е прекалено хубав за негов късмет. После забеляза, че младежът оглежда по-скоро помещението, отколкото сцената и търси нещо по-различно от красивите гърди.

Очевидно му трябваше някой.

Клубът бе по-лъскав, отколкото Гидиън си го бе представял. Гърмеше силна музика и проблясваха цветни светлини. На сцената три жени изпълняваха някакъв номер на дългите сребристи пилони.

Гидиън предполагаше, че някои мъже обичат да си представят собствените си членове като тези пилони, но той би предпочел да използва своя по друг начин.

Имаше много маси и всичките бяха заети. Онези, най-близо до сцената, бяха претъпкани с мъже и жени, които пиеха и наблюдаваха голите акробатки.

Във въздуха висеше облак синкав дим, но миризмата на уиски и бира не беше по-силна, отколкото в местната кръчма в квартала на Гидиън. Мнозина от клиентите бяха в черно, и то кожа. Имаше достатъчно двойки, които го накараха да се зачуди защо един мъж би довел приятелката си да гледа как се събличат други жени.